Какво му пречи на българския строител да гради качествено? Отговорът на този въпрос потърсихме вчера с представители на две АДСИЦ в началото на дебата, на който DarikFinance постави начало, за онова, което трябва да се случи в строителния сектор. А той бе разбунен наскоро от скандални факти, които оповести новият министър на регионалното развитие и благоустройството. Какво означават те за бизнеса в строителството, кои според него са спешните мерки?

По тези въпроси днес разговаряме с Искрен Миланов, съуправител на компанията Вълканов и Миланов.

Какви сигнали са за стрителния бизнес изказванията на новия министър Росен Плевнелиев, че министерството е фалирало, че са направени ремонти за баснословни суми. В същото време строителството на пътища и особено на магистрали е наникъде....

Имаме положителни очаквания, защото новият министър на регионалното развитие е ръководил голям проект и определено е доказал се професионалист в нашата гилдия. Този проект е реализиран  при себестойност от 400-400 евро на кв. м. В същото време председателят на нашата гилдия е сключил договор да ремонтира за 2000 евро на квадрат строителното министерство. Ще припомня, че 3 дена преди изборите, същият този председател удари първа копка на нова многофункционална зала за 128 000 лева с ДДС за 18 000 посетители. Същият този господин спечели търг за 39 млн. лева за 4.5 км от Околовръстното шосе, след което получи държавна помощ за 60 млн. лв. Той оглавява фирма, която най-вероятно е единствената, която отговаря на изискванията, за да се яви на търг за изграждането на радио-телевизионен център и в този търг е посочено, че изискванията са кандидатът да има назначени 1 400 души, да притежава 6 сертификата, 150 млн. лв. оборот и т. н. Ако се погледне регистърът на фирмите, се вижда, че само неговата фирма отговаря на тези критерии. И други такива безкрайни истории. Аз очаквам, че гилдията ще вземе мерки и ще подмени това председателство, още повече че навсякъде в Европа – гръбнакът на икономиката не са фирмите с размерите на Главболгарстрой, а средноголеми фирми

С други думи – условията за търгове и конкурси в строителството се правят за определени фирми...

Точно така. Ще ви кажа за един куриоз, който се разнася в гилдията. В един конкурс беше казано, че който участва, трябва да притежава делфинаруим. Колко делфинариума има в България? А тази многофункционална спортна зала за 128.5 млн. лв. се равнява на 60 детски градини, за които в момента текат търгове и се явяват по 40-50 фирми. Значи докато толкова фирми се борят за поръчки от 1, 2, 3 млн. лв., една фирма при неясна тръжна процедура се явява за проекти за 40, 60, 100 млн. лв.

Доколко тези факти зависят от това кой е начело на министерството, пътната агенция, други ведомства?

Проследете откъде идва въпросният господин Гагаузов. Той е бил един селски кмет. От това място, откъдето идва, има проект за 43 млн. лв. за пречиствателна станция, а окръжен град/без да споменавам конкретни имена/, който е със 78 000 жители,  няма пречиствателна станция. А село Люляково с 2 000 души - има. Има очевидна колизия тук. Има ясно разписани правила – първо се правят пречиствателни станции на градове с 50 000 души, после 20 000, после 10 000 и така нататък. И едва след това се правят на села с 1 000 и 2 000 души. Това просто е без коментар.

Тоест сега като са се сменили хората, очаквате да няма подобни случаи...

Аз много разчитам, че новите хора идват с нов морал в политиката, макар че това звучи изтъркано. Но имам очаквания, че новата администрация на министерството и  ръководството на държавата ще промени порочната практика. Има сигнали в тази посока. Това, че новият министър е от средите на бизнеса, показва, че на поста е сложен човек, който е управлявал в кариерата си предприятие с 50 или 500 човека и сега поема предприятие с повече хора. В нашия бранш заетите са 250 000 души. Тоест човек, който се е доказал в бизнеса, израства. Ще припомня, че бившият ни премиер не беше работил нищо друго преди да стане министър-председател.


Налага ли се пренаписване на правилата?

Ще дам пример със Столична община. Беше обявен търг за две детски градини. В документите за едната някой служител незнайно защо лобистки беше написал, че катерушките трябва да са белгийски, на еди-коя си фирма. Столична община веднага се самосезира и спря търга, докато се премахне това изискване. Това е пример, че в Столична община контролът работи. За съжаление не такъв е  случаят с пречиствателна станция в един град, но в провинцията в голямата си степен повечето случаи са такива, а средствата са големи. Определено трябва да се напишат нови правила – честни, ясни и справедливи, обективни.