Студентското кредитиране – мисия невъзможна

Програмата за евтините студентски кредити, която трябваше да тръгне от началото на учебната 2009/2010 г., а след това бе отложена за летния семестър, отново се „запуши”. Въпреки, че държавата отстъпи от идеята лихвата да бъде ОЛП + 2% и се съгласи на таван от 7 на сто. Така че студентите /настоящи и бъдещи/ и техните родители, които се надяваха да получат по-евтин финансов ресурс за образованието и живота на младите бъдещи специалисти, няма да могат отново да разчитат на студентския кредит в истинската му форма.

Всъщност, в случая за пазарен провал на тази специфична форма на кредитиране не може да се говори, защото практиката да се предлагат целеви заеми за покриване на разходите по обучението на обучаващи се във висши учебни заведения у нас е силно ограничена. Няколко банки предлагат т. нар. от тях студентски кредити, но те са форма, разновидност на потребителския кредит. За интереса към тях също може да се каже, че е слаб, тъй като, първо – заради отсъствието на практиката я няма и нагласата за студентско кредитиране, и второ – условностите за кандидатстване и получаване на такъв заем са твърде много. Така че у нас можем да забравим /поне засега/ за световната практика изобщо да се подпомага обучението на младите.

Какви са проблемите, заради които се забави държавната програма за кредитиране на студентите? Според председателя на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова, в момента се изясняват някои спорни моменти в закона, свързани с типовия договор. По думите й, ако се наложи – ще трябва да се внесат някои промени в Закона за студентското кредитиране, но иначе спор между банките и държавата ... няма! Гъвкавост – също.

Факт е, обаче, че студентите са по-особени субекти на банковия пазар – с тях се свързва значително по-високия риск заради невъзможността им да предложат адекватно обезпечение. От банките се изисква да дадат гратисен период, равен на срока на обучение, през който да не събират никакви лихви и такси. Освен това, администрирането на този вид кредити изисква много повече разходи при ниска доходност. Друг проблем - у нас липсва рейтинг на университетите и висшето образование НЕ гарантира по-добра реализация на пазара на труда след завършване.

От друга страна, обаче, държавната програма за студентско кредитиране в крайна сметка може и да излезе по-евтина от безвъзмездното финансиране на университетите под формата на субсидии и грантове. Това по света отдавна са го осъзнали и държавните програми за студентско кредитиране стават все по-популярни.

А в България? Ами, истината е някъде там, по средата. Между лихвите, обезпеченията, гаранциите и договорите. И печалбата. Все пак – да не забравяме, че банките са търговски дружества, които целят печалба. От един студент такава те няма да имат. Перспективата, че този студент, обаче, е бъдещ клиент – нея също я няма. И така – спорове и врътки до безкрайност, защото всеки дърпа чергата към себе си и не се замисля за значението на израза „компромисен вариант”. Който уж беше намерен, но всъщност не е. И не е ясно кой кого не е изслушал и кой чие мнение е подминал. 

Последно, държавната програма за студентско кредитиране у нас беше блокирана заради т. нар. типов договор – понятие, въведено в Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Банките не са съгласни с предложения от държавата типов договор.

Според Маргарита Чакалска, мениджър „Банкови продукти” в УниКредит Булбанк, проблемът, обаче, се крие в ... липсата на съвместна работа между държавата и банките.

Последното, което извършихме заедно, беше становище по типовия договор, с който банките ще се включват в програмата. Ние изпратихме съответните  становища и оттогава насам не е имало реална работа между банковата асоциация и образователното министерство, което е инициатор на проекта. В случая не бих казала, че става въпрос за спорове между държавата и банките, а по-скоро трябва да продължи съвместната работа по този проект. Банките винаги сме откликвали, давали сме препоръки, бележки. Готовността от наша страна съществува, уточни Маргарита Чакалска.

Експертът на УниКредит Булбанк, обаче, определи студентският кредит като губещ за банката продукт, тъй като идеята е учащият да не плаща нищо по време на гратисния период, дори и лихви и такси. Това, по думите на Чакалска, означава, че банката трябва да капитализира бъдеща лихва, да отпуска малки суми всеки семестър, да контролира дали студентът си е доставил нужните уверения, освен това – да внедри специална ИТ технология, така че да следи за всички тези операции. Доходността на този вид кредити пък е много ниска. Освен това, в момента икономическата ситуация е такава, че банките работят под сериозен натиск, следват общата политика на групите, към които принадлежат, а тя поне засега е: никакви гратисни периоди, заключава Маргарита Чакалска.

Основен проблем е и свободата на кредитиране, заложена в Закона, смята още тя. Студентски заем може да получи на практика всеки, с изключение на вече проявилите се като лоши платци студенти или пък когато е изчерпана държавната гаранция. Това, според Чакалска, от една страна - дискриминира учащите се, а от друга – може да навлече допълнителни главоболия на банките, защото те нямат право да търсят обезпечение. Има дисбаланс между възможностите за кредитиране, които дова законът, затова и банките ще търсят съответствие със своите вътрешни правила за кредитиране, които са много по-строги, заключава Чакалска.

В момента банките, които самостоятелно правят и предлагат студентски продукти, прилагат и своя политика за подбор на кредитополучателите. В рамките на една обща политика, обаче, банката няма самостоятелно да определя това. Освен това, има вероятност да бъдат обвинени в дискриминация, ако определят кои студенти да получават финансиране и кои – не, уточни Маргарита Чакалска. Този проблем, според нея, ще се реши, ако има изградена ясна система за рейтинг на университетите. Така и  самите студенти ще се насочват по-добре, по-добре ще преценяват възможностите за реализация.

И докато банки и държава така и не изясниха кой кого и защо спъва, поредният срок за представянето на типовите договори се отложи за края на март /да видим дали ще се случи/. А пари за покриване на ежедневните разходи за издръжка така и няма да има. Ако тръгне /някога/, програмата за студентското кредитиране ще покрива само семестриалните такси. Затова, добре е управляващите да се замислят и за по-ясна регламентация на студентския труд, каквато има в други държави – или поне за минимално заплащане за час и максимално отработено време. За да спрат университетите ни да произвеждат неграмотни и недоспали (не)специалисти.

Тук, обаче, въпросът опира и в реформата на българското образование, качеството, което то предлага. Това, всъщност, е по-големият проблем. Предстои решение...

Ето и примери от световната практика. Извадките са от резюме на законодателно проучване, проведено през юни 2008 г.

В повечето изследвани държави уредбата на образователните кредити се съдържа в специален закон. Друг подход, който се среща в законодателствата, е правната уредба на образователните кредити да е част от нормативните актове, регламентиращи правните основи на образованието. Образователните кредити се отпускат на лица, които се обучават в държавни и одобрени частни университети, колежи и понякога средни специални училища. Обикновено се кредитира обучението в учебни завадения в съответната държава. Някъде се допуска отпускане на кредити на граждани на съответната държава, които се обучават в чужбина. Основен критерий във всички държави, обхванати от изследването, е наличието на съответно гражданство, като към него се приравнява и легално полученият статут на постоянно пребиваващ. На следващо място, кандидатите трябва да имат определен месечен доход, за да е възможно да получат студентски кредит. В някои държави кредитът няма конкретно предназначение, в други се прави разлика между обезпечаване на обучението и покриване на текущите разходи. В законодателната уредба за студентското финансиране на по-голямата част от държавите-членки на ЕС, отпускането на кредити е предвидено да се осъществява от специална кредитна институция, която да се занимава с всички въпроси по управлението на предоставените помощи. Освен това, съществуват и специални разпоредби по отношение на договора. Дава се и гратисен период, равен на срока на обучение. Срокът на изплащане варира – от 12 месеца в Естония до 15 години в Холандия. За лихвите също има разнообразни решения – от фиксирана до напълно свободна. В Гърция студентските кредити са безлихвени, в други страни лихвата е равна на инфлацията в държавата...