Туристите, които тази зима са посетили македонския планински курорт Маврово, за пръв път от 50 години насам са имали възможността да видят с очите си църквата от XIX век Свети Никола. Тя досега е била потопена в язовира, но през тази зима отново е на сухо. Причината – най-тежката суша от четири десетилетия насам, която освен другото застрашава енергийната система на Балканите – пише финансовият сайт Bloomberg.


Конкретно този язовир, построен в един от най-бедните региони на Еворпа, е създаден да захранва три ВЕЦ-а. Но от началото на миналата година равнището му е спаднало със 7 метра. Това създава опасност от недостиг на ток в региона.

Средните валежи за деветте държави между Черно и Адриатическо море са с 44% под нормалните, твърди Хидрометеорологичният институт на Босна и Херцеговина.

Според финансовата медия, рекордната суша демонстрира, че Балканите трябва да диверсифицират енергетиката си от ненадеждните водни източници, които произвеждат 40% от електричеството в региона и са силно променливи заради климата.

В регион, който обикновено се самозадоволява с електричество, държавните енергийни доставчици като сръбската Elektroprivreda Srbije са принудени да плащат за вносна енергия, тъй като нямат достатъчно средства да инвестират в нови мощности или в подобрение на електропреносната мрежа.

Недостатъчното предлагане на енергия заплашва да стане спирачка на икономическия растеж в региона. Търсенето на електричество в региона е нараснало с 19% за последното десетилетие.

Според Никола Райкович, преподавател по енергийни въпроси в Белградската университетска школа по електроинженерство и бивш сръбски заместник енергиен министър, спешно са нужни инвестиции. „Сушата просто разкри факта, че инвестициите в енергийния сектор бяха недостатъчни“.

Бившите югославски републики се надяват да получат повече чужди инвестиции, след като по примера на Словения се присъединят към Европейския съюз; това ще ускори възстановяването им от войните през 1990-те. Хърватия ще влезе в ЕС през 2013 г., Черна гора започна преговори за присъединяване, а Сърбия, която беше бомбардирана от самолетите на НАТО през 1999 г., чака през март да й бъде даден статус на кандидат – член.

В Босна и Херцеговина производството на електричество от ВЕЦ през декември беше едва 35% от обичайното, твърди Мирсад Сабанович, директор по търговия и доставки в дружеството Elektroprivreda Bosne i Herzegovine.
Дружеството Elektroprivreda Republike Srpske, което произвежда електричество в сръбския сектор на Босна и Херцеговина, не само че спира износа, но е принудено да внася по 1500 мегаватчаса дневно.

Сръбската Elektroprivreda Srbije през декември е плащала по 1 млн. евро дневно за внос на електричество, в размер на 18 млн. киловатчаса, или 15% от консумацията на страната. Сръбските ВЕЦ осигуряват една трета от доставките на електричество, но сега работят с половин капацитет.

През 2011 г. сръбският мрежов оператор може да отчете загуба, тъй като губи пари от вноса. Правителството в Белград е определило изкупна цена от 5.5 евроцента на киловатчаса – докато вносното електричество е двойно по-скъпо, особено след като дефицитът доведе до повишаване на цените.

Компанията има проекти за електроцентрали на обща стойност 6.27 млрд. евро, от които 45% ще отидат за възобновяеми енергийни източници, предимно ВЕЦ. 55% от инвестициите ще отидат за ТЕЦ-ове на въглища, тъй като енергийният доставчик иска да намали зависимостта на сръбската енергетика от превратностите на климата.

През тази седмица Elektroprivreda Srbije обяви и плановете си за първия вятърен енергиен парк в страната, който ще бъде построен източно от Белград и ще глътне 35 – 40 млн. евро за 30 мегавата инсталиран капацитет.

Според енергийния експерт Матиас Хек от Macquarie Securities в Хамбург, стриктният държавен контрол на цените на електричеството е спирал чуждите инвестиции досега. Тези, които са инвестирали – като чешката ЧЕЗ и австрийските им конкуренти EVN, тепърва трябва да възстановяват похарчените пари, тъй като правителството не иска да рискува да раздразни гласоподавателите си с дерегулация, според Хек.

„Въпросът е дали инвеститорите в мрежите могат да очакват разумна възвращаемост на своите инвестиции“ - твърди той. „В много случаи политиците не позволяват на ютилити компаниите да постигат обещаната регулирана възвращаемост“.

Плановете за изграждане на нови ядрени реактори на Балканите също са в застой. RWE, GDF Suez, Iberdrola и ЧЕЗ се отказаха от проекта на стойност 4 млрд. евро за строителство на два нови реактора в АЕЦ Чернавода в Румъния. България не е в състояние да привлече повече инвеститори в проекта за АЕЦ Белене, който се оценява да струва поне 6.3 млрд. евро.

Несигурната мрежа е друг проблем. В Югоизточна Европа трябва да се инвестират поне 300 млн. евро в нови електропроводи, за да се намали риска от спиране на тока, нараснал миналата година, когато внезапният спад в производството на електричество е създал търсене на вносно електричество, според сръбския мрежов оператор.

В края на ноември, когато температурите паднаха, цените на електричеството на Балканите почти се удвоиха до 109 евро за мегаватчас, тъй като повече от половината домакинства в региона използват електричество за отопление. Това твърди Ненад Савич от базирания в Лондон инвеститор и търговец на енергия Energy Financing Team.

След това цените спаднаха до 70 евро за мегават, благодарение на по-мекия климат, но те отново ще тръгнат нагоре, когато зимата настъпи, счита Савич.

В Черна гора отчитат най-слабите валежи откакто се водят измервания, през декември ВЕЦ-овете работят само с 5% от капацитета си. Единственият ТЕЦ на Черна гора осигурява само една трета от търсенето.

Румъния, най-големият производител на електричество в региона, през октомври спря да изнася електричество заради спадащите цени.

Дори след увеличаване на производството в по-скъпите ТЕЦ, ютилити компаниите на Балканите молят потребителите и производителите да ограничат консумацията на енергия в пиковите часове. Но така или иначе регионът се нуждае от дългосрочна стратегия, тъй като консумацията на енергия вероятно ще нараства с бъдещия икономически растеж.

“Нови производствени капацитети са много необходими“, твърди Савич от EFT. “Имаме сериозен проблем да посрещнем търсенето в относително слаба икономическа среда. Как ще осигурим нормални доставки, когато започнем да развиваме по-големи индустрии?“