Време е да се оспори негласната интелектуална йерархия, според която икономистите имат кралски претенции в света на науката, а в частност научни предимства пред историците – коментира Гидеон Рахман, колумнист на британската бизнес медия The Financial Times.

Суетата на икономистите вече трябва да стане ясна на хората - можем да прочетем от страниците на известния вестник.

Претенциите на икономистите за научност, защитавани посредством модели и уравнения, трябва да бъдат посрещани с повече скептицизъм

Когато нещата в глобалната икономика вървяха добре, престижът на икономистите нарастваше стабилно. Те бяха гурутата на глобализацията. Правителства, банки, консутантски къщи бързаха да наемат икономисти, за които се смяташе, че разполагат с нужните умения и информация.

За разлика от тях, на историците се гледаше като на разказвачи на забавни приказки – като на хора, които се ровят в архиви и им липсва научен метод. По телевизията историците изглеждаха добре, но не можеха да работят с PowerPoint и не бяха от помощ за правителството или борда на директорите.

След избухването на финансовата криза професионалните икономисти започнаха да се вглеждат в себе си. Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат, каза: ако науката се дефинира посредством способността да се предвижда бъдещето, то неуспехът на повечето икономисти да видят идващата криза би трябвало да е много притеснителен.

Но заключението на Стиглиц е разочароващо меко: икономистите просто трябва да потърсят нови парадигми и с тях да се върнат към бизнеса с научните прогнози. Според Рахман, желанието на Стиглиц да опише икономиката като „наука, определяна според способността й да предрича бъдещето“, води в грешна посока.

Рахман, сам историк, си припомня думите на негов професор по модерна история. „Функцията на историците е да се концентрират върху конкретните факти и с тях да опровергават претенциите на социалните учени, в техния безплоден опит да си вадят генерални заключения и закони на база миналото“.

Тези думи в съвременен контекст са особено важни. Трябва да разберем, че изводите, които можем да си извадим от миналото, са ограничени. С изключение на няколко заблудени марксисти, историците знаят, че техният труд не може да послужи за предричане на бъдещето.

Историята предлага уроци и паралели и дава мъдрост. Но тя не може да предложи социологически еквивалент на физичните закони. Изглежда тъкмо към това се стремят много икономисти, които болестно завиждат на физиката. Но стремежът им е напразен. Законите на физиката остават, докато „законите“ на икономиката, върху които се изграждат търговски и икономически системи, имат неприятния навик да се сриват.

Същевременно икономистите не дават признак, че ще изоставят убеждението си, че точно тяхната наука е двигател на прогреса и решава проблемите на хората. Прочута стана речта на Бен Бернанке, който през 2004 г. твърдеше, че макроикономическата волатилност значително е намаляла заради подобрената монетарна политика, базирана на напредъка в икономическото познание.

Може би вместо да повтарят като маймуни методите на физиката, за икономистите е по-добре да се поучат от историците, посочва Рахман. Историците са скромни. Макар основите на тяхната наука да са положени от Херодот хилядолетия преди Адам Смит, историците са наясно, че нито един от истински големите въпроси в тяхната област досега не е бил еднозначно разрешен.

Историците знаят, че всеки истински и голям въпрос ще бъде отново поставян и разглеждан от нови и нови ъгли. Всяко поколение ще произнесе своята собствена присъда. Това гледище не изглежда много подходящо за практичните хора, които търсят информация за вземане на решения. Но според автора е крайно време да се даде алтернатива на безусловните заключения, предлагани от псевдо учените, известни още като икономисти.