Дълго време Турция не само не спираше, но дори подпомагаше терористите от Ислямска държава. Джихадистите служеха перфектно на турските геополитичеки интереси. Те воюват с Башар Асад в Сирия и отслабват влиянието на Саудитска Арабия и Иран в региона на Близкия Изток.

От десетилетия властите в Сирия подкрепят кюрдските сепаратисти в кръвопролитната им гражданска война в Източна Турция, в която е замесена и местната организирана престъпност и се преплитат твърде интересни лични интереси на политици от Анкара.

Преди няколко години катастрофа с кола, в която пътуваха турски политик, генерал и известен мафиот разкри, че действията на военнизираната Кюрдска работническа партия /ПКК/ са умело дирижирани от властите, а войната за независим Кюрдистан често служи за прикриване на контрабандни канали, най-вече на хероин от Афганистан.

Така стигаме до настоящите събития. Турция е в политическа криза. Преговорите за съставяне на коалиционно правителство са пред провал. Настроенията срещу бившите управляващи от Партията на справедливостта и развитието на жадния за власт Реджеп Ердоган обаче остават силни.

За да осъществи амбициите си за президентска република, т.е. за да получи еднолична власт в Турция, той се нуждае от пълно мнозинство в Меджелиса. Но среща сериозен проблем в лицето на прокюрдската Народна демократична партия.

С турската система за пропорционално разпределение на гласовете и бариера за влизане в парламента от 10%, партията на Ердоган щеше да има пълно мнозинство, ако НДП не беше прескочила въпросната граница. Но тя го направи, ставайки първата прокюрдска партия в Меджелиса.

Неуспехът за създаване на коалиционно правителство обаче ще доведе до нови, предсрочни избори. Този път НДП не трябва да влиза в парламента, а опозиционният вот трябва да бъде разхвърлян между по-малки политически сили.

И изведнъж в картината се намесва Ислямска държава с атентата в Суруч. В него загинаха основно студенти – турски граждани, повечето от които обаче от кюрдски произход. Без каквото и да е предизвестие терористите предприеха няколко атаки и срещу турската армия.

Турция отвърна прецизно, с въздушни удари с управляеми ракети, които по някаква случайност поразиха кюрдските бойци пешмерга, вместо джихадистите.

Дотук всичко изглежда като поредица от грешки и фанатичната глупост на Ислямска държава, която обяви война на основния си, макар и неофициален поддръжник в региона.

В контекста на политическата ситуация в Турция обаче нещата изглеждат по съвсем различен начин. Атентатът и „сгрешените“ жертви на въздушните удари доведоха до засилване на напрежението между властите и кюрдското малцинство. Изведнъж и ПКК се задейства, обстрелвайки турски военен патрул.

На този фон Реджеп Ердоган официално обвини Народната демократична партия във връзки с "терористични групи" и призова за съдебно преследване на партийните лидери и сваляне на имунитета на депутатите от тази политическа сила, заради връзките им с ПКК.

"Не сме извършили никакви престъпления. Нашето единствено прегрешение е, че спечелихме 13% от гласовете", отвърна Селяхатин Демирташ, председател на Народната демократична партия в реч пред парламента.

Но вече е късно, планът на Ердоган е задействан и сега предстои да видим дали ръката на турския президент е достатъчно дълга, за да разбие новото политическо статукво в Турция в похода му към еднолична власт.