DarikFinance.bg продължава темата за присъединяването на България към еврозоната. Напоследък бяха публикувани и излъчени много статии, репортажи и интервюта за механизма ERM2 /чакалнята на еврозоната/, както и за фактическото членство на България. Какви са обаче конкретните стъпки, които трябва да извървим първо към ERM2, а след това и за самото членство, кои институции са ангажирани в процеса - отговорите от икономиста Георги Ангелов.

ERM2 e една от необходимите и задължителни стъпки, за влизането в еврозоната. На практика никой не може да влезе в еврозоната без да е минал през този механизъм.

Механизмът ERM2 е неформален и представлява дори секретен процес, в смисъл не се водят публични разговори и преговори, а по-скоро в голяма степен става въпрос за разговори, в които ние /България/ трябва да убедим всички страни-членки и Европейската централна банка, че те трябва да ни подкрепят, за да влезем в ERM2, защото решението се взима единодушно.

При самите преговори водещо е Министерството на финансите, но разбира се, БНБ няма как да не участва.

Решението за това, дали България да влезе в механизма се взима от Съвета на министрите на финансите и заедно с ЕЦБ се подлага на гласуване. Но това е краят на процедурата, защото преди това е реалната работа, при която ние като държава трябва да говорим с всички страни-членки и поне с някои от представителите на ЕЦБ, за да сме сигурни, че ще имаме тяхната подкрепа. И едва след това, когато всичко е договорено неформално, се отива до формално подаване на молба и формално гласуване за нашето членство.

Когато говоря за преговори преди подаването на молбата за ERM2, това е икономическо решение и министърът на финансите е водещ при разговорите. Той ще трябва да убеждава своите колеги за нашето членство, но трябва да се има предвид, че някои страни членки имат нефинансови притеснения по отношение на България. Все познати неща – организирана престъпност, слабо усвояване на фондовете и т.н.

Това наистина са неща, които не са критерии за еврозоната, но за ERM2 НЯМА КРИТЕРИИ.

Това исторически е била отворена врата и практически всеки, който е искал, е можел да влезе и самото влизане е било формално. Но от няколко години нещата се промениха, има ЗАТЯГАНЕ И НИКОЙ НЕ Е ВЛИЗАЛ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ. Затова сега трябва да подхождаме към тази процедура като към нещо сериозно, а не като нещо формално.

Ето прибалтийските страни са в ERM2, но те влязоха още при присъединяването към Европейския съюз през 2004 г., когато вратата бе отворена. След това обаче никой не е влязъл. Полша през миналата година искаше, но не успя, въпреки че е голяма и влиятелна държава.

Давам примера за прибалтийските държави, защото преди лесно се влизаше в чакалнята, но там трябваше да се докаже, че си готов за еврото. Но ето сега процедурата е още по-тежка, защото в самата чакалня трудно се влиза, след което трябва да докажеш, че спазваш всички изисквания и да влезеш в еврозоната. ПРОЦЕДУРАТА Е ДОСТА ПО-ТЕЖКА И НА ДВАТА ЕТАПА – И ЗА ВЛИЗАНЕТО В ERM2, И ЗА ВЛИЗАНЕТО В ЕВРОЗОНАТА.

След като сме си свършили работата и сме убедили всички страни, министърът на финансите на България подава съответната молба или заявление пред Съвета на министрите, който в рамките на 3 дни, след като заявление е било подадено, формално гласува с „да” или „не” за приема.

Да посоча още един детайл по процедурата за влизането в ERM2. Наскоро ние подадохме нашата конвергентна програма, в която показваме как ще се приближаваме към ЕС и сега самият Съюз предстои да разгледа тази програма и евентуално да ни върне бележки и в някакъв момент да я утвърди. Това е едно от формалните неща, което сме подали и там процедурата тече. Другото формално нещо преди да се състои това събиране на министрите на финансите, които да кажат „да” или „не”, е изготвянето на доклад от Европейската комисия за България, в който се разглежда как се развива икономиката, какви са проблемите и очакванията за бъдещето. От тази гледна точка този доклад служи като някаква основа за разговорите с отделните страни.

ИЛИ ИМА ДВЕ НЕЩА, КОИТО ЧАКАМЕ, ПРЕДИ ДА ПОДАДЕМ ФОРМАЛНО МОЛБА ЗА ЧЛЕНСТВО – ПРИЕМАНЕТО НА КОНВЕРГЕНТНАТА ПРОГРАМА И ЕК ДА ИЗГОТВИ ДОКЛАД ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА.

Конвергентната програма минава около месец-два по всички бюрократнични етажи на европейските институции, евентуално през март или през април може да бъде приета. По отношение на доклада на ЕК, който се изготвя за всеки, който иска да влезе в ERM2, той се подготвя сравнително по-бързо, въпросът е кога ще бъде изпратена мисия у нас и за колко време тя ще изпълни работата си. Със сигурност обаче това ще бъде по-бързо отколкото конвергентната програма. Може към март или април и двете неща да бъдат извършени и след това ще остане само ние да си свършим работата с УБЕЖДАВАНЕТО НА СТРАНИТЕ ПАРТНЬОРИ.

Вече вътре в чакалнята се стои минимум 2 години, това е минимумът, а максимум няма! Може една страна вечно да стои в ERM2, това е въпрос на избор. Иначе след тези две години трябва да се поиска оценка на ЕЦБ и на Европейската комисия дали отговаряме на критериите. А критериите общо взето ние в голяма степен и в момента ги покриваме. Поне засега тук проблем не съществува, но трябва да се има предвид, че след 2 години няма да сме в криза най-вероятно, а когато имаме сравнително висок растеж на икономиката и на заплатите, има и инфлация. Тя дори с малко да бъде над изискването няма да можем да се присъединим към еврозоната. Има пример, балтийските страни. Мисля че Литва не покриваше критерия за инфлацията с 0.001% и не я приеха, т.е. бе точно на ръба, но й казаха – не сте изпълнили критерия, съжаляваме.

Всъщност нещата са много по-сложни. На входа на ERM2 Европейската централна банка има право на вето, докато на входа на еврозоната ЕЦБ има право на мнение, но няма право на глас. Там решенията са на политиците, ЕЦБ може да си каже мнението, но не може да гласува.

Механизмът ERM2 е бил измислен за страни с плаващ валутен курс и тук стигаме до вероятно въпрос, който интересува много българи - курса на лева. Трябва да отбележа, че при страни с валутен борд, досега практиката е, че те влизат с този курс, който е при самия валутен борд. Няма случай, при който да е променен курсът при валутен борд. Още повече, че това е нашата позиция от много време. През 2000 г., когато започнахме преговори за членство в ЕС, правителството и централна банка са заявили, и това е записано, че ще влезем при сегашния курс. И след това във всички документи, които са свързани с ЕС, ние сме декларилари, че няма да преговаряме за никакъв друг курс.

Това е записано и в конвергентната програма, приета от Министерския съвет.

Дори чисто технически няма начин това да не е така, защото при положение, че се каже, че ще има друг курс, българите просто ще си обърнат парите в евро и левът ще изчезне, ще има спонтанно евроизиране, което никой не иска да се случи, особено европейските институции. Това ще бъде самоубийство, а едва ли някой иска да го прави, точно когато кризата свършва. ТОВА НЕ Е ВЪПРОС, КОЙТО ВЪОБЩЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБСЪЖДА.

Затова подчертавам, че най-важното е да убедим другите страни-членки, че заслужваме да получим шанс за влизане в еврозоната и тук проблем ще бъде лошият ни имидж. Особено като се има предвид Гърция, която по доста странен начин влезе в зоната - не много отговаряйки на критериите, с манипулиране на данни. Последните проблеми на Гърция все повече убеждават западните страни, че тук в балканските страни има нещо странно, че лъжат и др.