Българските предприятия могат да започнат подготовка за увеличаване на производството си, съветват от Българската Стопанска Камара.

Въз основа на обстоен анализ на макроикономиката в периода 2005 г. - 2009 г. Камарата е забелязала трайни положителни тенденции, но в същото време предупреждава, че икономическата политика сега следва да се насочи към овладяване на негативите, свързани със застаряването на населението, условията предоставяни на частните инвестиции, както и ниската производителност на труда.

Оптимизмът в анализа е базиран на ръст на износа в края на 2009 г. и особено през първите пет месеца на 2010 г., като увеличението на годишна база е 12.3%. Също така, след юни нивото на безработицата у нас намалява.

Благоприятно е и това, че през февруари 2010 г. всички оперативни програми получиха положителни оценки за съответствие от ЕК, което означава размразяване на значителен по обем ресурс, който може да се използва в икономиката. Само за 2010 г. оптимистичните оценки са за договориране и използване на 3.4 млрд.лева.

Същевременно усвояемостта на еврофондовете остава твърде ниска, като по оперативните програми са разплатени едва 8% от средствата, определени за първите три години от програмния период 2007/13 г. Програма ИСПА, по която проектите трябва да бъдат завършени и разплатени до края на 2010 г., е усвоена едва на 41%, а програма САПАРД, която приключи през 2009 г., е разплатена на 76%.

Според БСК проблем в макроикономиката ни е нарастването на преразпределителната роля на държавата. Бюджетните разходи се увеличават от 37,9% от БВП през 2008г. на 39,5% през 2009г. и до 42,3% от БВП през 2010 г.

Налице е значително забавяне на разплащанията от страна на държавата към бизнеса. Според експертни данни, от дължимите 640 млн. лв. държавата се е разплатила с бизнеса по обществени поръчки и други договори в размер на едва 77 млн. лв. Общият обем на сключените висящи договори е около 2 млрд. лв., която сума също потенциално попада в категорията забавени плащания. Всичко това пречи на бързото възстановяване на икономиката, а оттам - и на пазара на труда.

Преструктурирането на икономиката, наложено от кризата, може би ще има положителен ефект, тъй като само жизнеспособните предприятия ще оцелеят и ще се утвърдят. Но съществува потенциален риск освободените поради кризата труд и капитал да загубят производителност. По-специално човешкият капитал, останал трайно без работа, може да влоши качеството на трудовите си умения.