България е трета по дял на сивата икономика, сочат резултатите от проучване сред 37 държави на Фридрих Шнайдер от университета Линц в Австрия, пише сп. The Economist.

През тази година делът на сенчестата икономика у нас е малко под 40 на сто, като нараства спрямо делът й през 2008 г., сочат още реултатите от проучването. Все пак, сивият сектор у нас се е свил в сравнение с 2006 г., когато е бил малко над 40 на сто.

По размер на сивата икономика ни изпреварват само две от прибалтийските държави. Естония заема почетното второ място с 40% размер на сенчестата кикономика. Първа е Латвия – с около 43-процентен дял.

В класацията на университета Линц първата петица се допълва от Турция, Гърция и Италия.

Средното равнище на сивата икономика сред изследваните държави е 20%, става ясно от доклада на Шнайдер. Той е установил тенденция, че сенчестият икономически сектор увеличава дела си спрямо 2008 г., макар и да остава под нивата, достигнати през 2006 г.

На средното равнище е сивата икономика в Испания. Под средното ниво пада делът й в Швеция, Германия и Великобритания.

В дъното на класацията са Япония и САЩ, с под 10-процентен дял на сивата икономика.

В друг материал на The Economist се коментират трудностите на редица държави по събирането на данъците. От страните – членки в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие този проблем е най-осезаем в Гърция, Италия, Португалия и Испания. Първата десетка се допълва още от Германия, Франция, Великобритания, Япония, Швейцария и САЩ.

Според изчисления, загубите на Апенините от укрити данъци са около 100 милиона евро годишно. След обявената данъчна амнистия в страната се „осветлиха” огромни по размер офшорни сметки, от които властите събраха 5.6 милиарда евро данъчни приходи. Но това не решава проблема с укриването на данъците в дългосрочен план, отбелязва изданието.

За да напреднат властите в Гърция със събирането на данъчните приходи, е необходимо да се назначат още данъчни служители, продължава The Economist. Засега властите в южната ни съседка се надяват, че радикалното преструктуриране на приходните агенции и внедреният софтуер за 42 милиона евро ще свършат по-голямата част от работата.