Историята за ирландското нещастие скоро ще има продължение – пише Guardian. През последните месеци извън радара на политиците и на медиите остана цял клас купувачи, известни като „buy-to-let“, или клиенти, купили с помощта на ипотека имот, за да печелят от отдаването му под наем. Голяма част от тези покупки са финансирани с друга ипотека на първото жилище, така че още не е ясно колко от ирландците са се озовали с две непосилни ипотеки в средата на най-тежката финансова криза на Изумрудения остров от много време насам.

По информация на Ирландската ипотечна корпорация, в момента има 789 хиляди ипотеки на основни жилища в страната. Още 80 до 100 хиляди наброяват ипотеките на второ жилище. Но тази статистика, която е сериозна за държава с население 6.2 млн. души, не разкрива цялата сериозност на проблема. Много ирландци, предимно представители на средната класа, са закупили – също с ипотека – имот в чужбина.

Някои, очевидно по-състоятелните, са купували десетки имоти в офшорни зони, за да избягнат плащането на данъци. Не за тях иде реч – а за онези учители или чиновници, които са си купили имот край морето в България или къща в Унгария с надеждата да печелят, като ги дават под наем – пише британският вестник. Тази „сигурна отвсякъде“ инвестиция на стойност 100 или 200 хиляди евро се е провалила, остава само задължението на ипотеката.

Белгийската банкова група KBC /собственикът на българската Си Банк/ днес съобщи, че от ипотечни операции в Ирландия е загубила 177 млн. евро. Банкерите не са се простили все още с надеждата да си върнат поне част от парите от проблемните ипотеки, но проблемът на ирландския ипотечен пазар става все по-сериозен, особено при надигащата се втора вълна на дълга, по думите на ирландски икономисти.

Има много проблемни ипотеки, които все още са скрити от статистиката, твърдят хора от бранша. Например домакинства, които са ипотекирали имот – или са увеличили размера на ипотечния си кредит – за да си купят кола или нов апартамент. Има и много по-тъжен вариант: възрастни родители, които са мислили, че инвестират в бъдещето на своите порастващи деца и са станали гаранти по техните ипотеки – докато дъщерята или синът решават да напуснат кораба и стягат куфари за Австралия.