Джордж Буш толкова често питал „Защо не сме хванали още бин Ладен“, че накрая отегчените служители от администрацията започнали да му отговарят „Ами защото се крие, господин Президент“.

Сега, десет години след единадесети септември, Осама най-сетне е намерен и убит. Смъртта му дава възможност да се сложи край на войната срещу тероризма и така най-сетне да се поправи грешката на Буш, който превърна войната с тероризма в център на американската външна политика, пише Гидеон Рахман в The Financial Times.

Да се спре войната срещу тероризма не означава, че заплахата срещу терористични атаки е приключила за Европа и САЩ. Още много години наред Западът ще трябва да развива сериозни анти – терористични политики.

Но декларираната „Глобална Война срещу Тероризма“ нанесе много тежки поражения на външната политика на Вашингтон. Първо, тя доведе до две войни, в Ирак и Афганистан. Тя глътна милиарди долари, пръснати от разточителната секретна бюрокрация в САЩ.

Сега, след смъртта на Осама бин Ладен, Барак Обама ще може спокойно да започне да поправя тези допуснати грешки.

Борбата срещу терористите е трудно нещо. През годините ал – Кайда създаде редица свои „франчайзингови“ поделения, които са точно толкова опасни, колкото и оригиналната терористична група. Ал – Кайда имала клонове в Йемен, Сомалия и Северна Африка, според разузнаването, на което няма основания да не вярваме.

Но ако погледнем числата, вижда се, че терористичната истерия е сериозно преувеличение. Американски учен в книга, публикувана преди няколко години доказа, че броят на американците, убити при терористични атаки след 1960 г. е почти същият като броя на гражданите, убити при инциденти с елени.

/бел.ред. Според Джон Мюлер от Университета в Охайо, броят на загиналите от тероризъм в САЩ през последните 50 г. е равен на загиналите от удар от светкавица, алергична реакция от фъстъци или инциденти с елени/.

Според друг доклад от Брайън Дженкинс, средният американец има шанс 1/9 000 да загине от автомобилна катастрофа и 1/18 000 да бъде убит, както и шанс 1/50 000 да бъде убит при терористична атака.

Но във войната срещу терора бяха изсипани невероятни ресурси. В доклад от миналата година се посочва, че след септември 2001 г. само в околностите на Вашингтон са построени или се строят 33 сградни комплекса за нуждите на свръх – секретното разузнаване. Общо площта им е тройно по-голяма от сградите на Пентагона.

Това са само новите звена в борба срещу тероризма, а съществуващите, като Националната агенция за сигурност и ЦРУ, също не са били по-малко разточителни.

Годишният бюджет за разузнаване в САЩ е 75 млрд. долара, което е над 20 пъти повече по сравнение с преди 2001 г. В тези данни не се включват разходите за военни цели на разузнавателните агенции, например операциите в Пакистан. Предвид всичко това, стряскащо е, че залавянето на бин Ладен изискваше 10 години.

И въпреки това, убиването на бин Ладен, съчетано с предупрежденията за нови терористични атаки, може да доведе до още по-високи разходи за разузнавателни цели. Това например загатна още миналата седмица генерал Дейвид Петреус, помазан за нов шеф на ЦРУ.

Доброто разузнаване е от жизнено значение. Но в разузнаването на САЩ има много доказани дублирания на дейности и разхищения. Например, цели 51 федерални агенции се занимават с проследяване на парите, постъпващи към терористични мрежи. Всеки ден Националната агенция за сигурност прихваща 1.7 млрд. имейла и телефонни разговора – много повече, отколкото биха могли да се анализират ефективно.

Не само време и пари се губят от ексцесивната концентрация на вниманието върху разузнавателните операции. Външната политика на САЩ се изкриви, като разузнаване и военни се сляха по един опасен начин. Границата между двете вече беше размита от ролята на ЦРУ във войната в Афганистан. Ще бъде още по-размита от назначаването на генерал за шеф на ЦРУ.

Междувременно, докато войници и шпиони се къпят в пари, конвенционалната дипломация и помощи за развитие са ограничавани.

Предвид потока от ресурси не е изненадващо, че външната политика на САЩ е толкова милитаризирана през последните десет години. Но резултатите са провал. Войната в Ирак отне стотици хиляди човешки животи, а заплахата от тероризъм изглежда е нараснала. Ползата от проточилата се война в Афганистан също е под въпрос – сега имаме сигурно свидетелство, че лидерът на ал – Кайда всъщност е бил в Пакистан.

Докато Америка наливаше пари и ресурси в Глобалната Война срещу Терора, в Източна Азия настъпиха епохални промени. Изгревът на нови икономически сили като Китай и Индия и сравнителният упадък на САЩ определено ще положи своя отпечатък върху столетието много по-ярко, отколкото терористичната заплаха. Но справянето с проблеми като възхода на Китай и оживяването на американската икономика е трудно и продължително начинание. Те при това не носят това емоционално удоволствие като гръмването на „Най-търсения човек на Америка“.