За страни като Гърция, излизане от еврозоната и връщане на националната валута се изтъква като потенциална панацея, която ще върне конкурентоспособността, растежа и стабилността. България е държава, която вече девалвира валутата си, за да си възвърне конкурентоспособността, но сега е на път да преживее "едно загубено десетилетие".

 

България доскоро се възприемаше като "остров на стабилност" на фона на сътресенията в еврозоната. През есента на 2012 г., президентът на страната се похвали пред CNBC, че българската икономика се радва на конкурентен данъчен режим, добро фискално здраве и бюджетен излишък, след рецесията, предизвикана от финансовата криза.


Според икономисти, обаче вътрешна девалвация на лева е създала кошмарен сценарий, в който България "изглежда затворена в един порочен кръг на слаб растеж, фискални ограничения и висока задлъжнялост на частния сектор".

 

В доклад, наречен "Изгубеното десетилетие на България", публикуван днес, Нийл Шиъринг и Лиза Ермоленко от Capital Economics твърдят, че нещастията на България може би се дължат на дисбаланси, създадени в годините на икономически растеж, и на избрания метод за излизане от кризата - вътрешна девалвация. Същата стратегия се налага в момента и на Гърция.

 

Според икономистите, опитите на България да възстанови конкурентоспособността си и да улесни преминаването към по-експортно ориентиран модел на растеж са подкопани от това, че българският лев е фиксиран към еврото в система на валутен борд.

 

"Фиксираният обменен курс означава, че страната трябваше да премине през процес на "вътрешна девалвация", тоест да възстанови конкурентоспособността си с понижение на заплатите и цените. Но въпреки няколкото години на строги икономии този процес все още е далеч от приключване," пише Ермоленко. "Ако страната има плаващ валутен курс, възстановяването на конкурентоспособността ще бъде направено чрез поевтиняване на валутата, която ще улесни преминаването към по-експортно ориентиран модел на растеж."

 

Шиъринг и Ермоленко доказват, че "вътрешната девалвация" води до множество проблеми в България, като подтискането на растежа на заплатите и цените, повишава реалната стойност на вътрешния дълг и ограничава намаляването на задлъжнялостта. Това е "фактор, който води до порочен цикъл на слаб растеж, икономии и нови дългове".

 

"Вътрешната девалвация" е била наблюдавана и в близки до българската икономики, като тези на Латвия, Литва и Естония, които също преминаха през сривове в имотния сектор.

 

Но в България възстановяването ще отнеме много по-дълго време. Шиъринг и Ермоленко прогнозират, че при растеж около 2% /спрямо над 6% преди кризата/, връщането на българския брутен вътрешен продукт на нивата от 2008 г, ще стане чак през 2015 г.


Ако тази прогноза се сбъдне българската икономика ще е загубила близо едно десетилетие на растеж.

 

Голяма част от дисбалансите в нея бяха създадени преди 2008 г. от огромния приток на капитали, особено в сектора на недвижимите имоти. Той предизвика силно задлъжняване на частния сектор, бум на вътрешното търсене и съответно до нарастване на дефицита по текущата сметка на страната.

 

Междувременно високата инфлация и бързото увеличение на заплатите доведоха до значителна загуба на конкурентоспособност на фона на фиксиран валутен курс, смятат Шиъринг и Ермоленко.