Тазгодишният носител на Нобеловата награда за икономика е проф. Ангъс Дийтън от университета „Принстън“.

Отличието му се присъжда за изследванията му на взаимовръзките между потреблението, бедността и благосъстоянието.

Икономистът се опитва да обясни потребителските решенията на индивидите, най-вече как хората избират да похарчат доходите си, и как обществата измерват и анализират благосъстоянието и бедността.

Дийтън се радва на продължителна и успешна академична карира, по време на която става един от най-влиятелните икономисти в глобален мащаб.

Той е съавтор на „Системата на почти идеалното потребление“ заедно с Джон Мюлбауер. Според престижното издание „Американски икономически преглед“, това е един от 20-те най-важни научни трудове в историята на икономиката въобще.

Книги, като бестселърът „Капиталът на XXI век“ на Пикети дължат много на Дийтън и неговите идеи за потребителското поведение.

Носителят на тазгодишната Нобелова награда за икономика, смята, че намаляването на бедността в развиващите се страни е единственият начин за справяне с емигрантската криза.

„Това, което виждаме сега, е резултат от стотици години на неравностойно развитие на богатите страни, които оставиха останалия свят далеч зад себе си“, коментира Дийтън кризата с бежанците след награждаването.

„Парадоксът на Дийтън“ гласи, че нивата на потребление се променят плавно дори, когато има резки изменения в средните доходи, ето защо усредените данни са до голяма степен безполезни, а вместо това трябва да се проучва крайното търсене на различните социални групи.

„Ако демокрацията е застрашена, е налице пряка загуба на благосъстояние, защото хората имат добри причини да ценят способността си да участват в политическия живот, като загубата на тази способност, води до редица вреди, пише Дийтън в „Голямото бягство“.

„Много богатите имат малка нужда от държавно образование или здравеопазване; те имат всички основания да подкрепят орязване на социалните разходи и да се борят с всяко увеличение на данъците. Те имат още по-малко основание да подкрепят здравно осигуряване за всички, или да се притесняват за ниското качество на обучението в обществените училища, причиняващо голяма част от социалните проблеми. Те ще се противопоставят на всяко регулиране на банките, което ограничава печалбите, дори ако то помага на тези, които не могат да покрият своите ипотеки или предпазва обществото от хищническо кредитиране, измамна реклама, или дори повторение на финансовия крах“, предупреждава нобелистът.

„Да се притесняваме за тези последствия от крайното неравенство няма нищо общо с това да завиждаме на богатите, а се дължи на страха, че бързо нарастващите доходи на малцина са заплаха за благосъстоянието на всички останали“, категоричен е Дийтън.