Два месеца преди фалита на Lehman Brothers бившият управител на унгарската централна банка Петер Акос Бод получи неустоимо предложение. Той искаше да си купи къща с ипотека. „Нормалната“ лихва във форинти беше 13% годишно, но ипотеката в швейцарски франкове тогава струваше само 6%.

Изборът е ясен. Това тогава беше рационално поведение – обяснява в интервю за Bloomberg 60 годишният Бод, който сега е университетски професор по икономика. Бившият централен банкер е един от близо милион свои сънародници, които с ужас наблюдаваха последвалия 40% срив на форинта спрямо франка.

Общо 22 млрд. долара достигна стойността на ипотеките в швейцарски франкове, които унгарците имат да изплащат. Заради последвалия рекорден брой провалени ипотечни заеми премиерът на страната Виктор Орбан заяви, че страната му е изпаднала в „дългово робство“ и се реши на невиждана по-рано мярка.

Премиерът на Унгария помогна на домакинствата, като нареди банките да поемат голямата част от ефекта от поскъпването на чуждата валута спрямо форинта. Това лиши банковия сектор в страната – включително Erste и Raiffeisen – от печалба в размер на 900 млн. евро, изчисляват анализаторите.

Изплашени, че Орбан може да се реши и на други мерки, през ноември банките предложиха насрещна оферта: те са съгласни да поемат общо 2.2 млрд. евро от нарасналата ипотечна тежест във връзка с промяната на валутния курс. Но правителството трябва да им обещае, че в следващите две години няма да променя условията. В противен случай те ще се изтеглят от Унгария.

Сега, предвид интензифицирането на финансовата криза в Западна Европа, това споразумение е поставено под въпрос. От големите банки в страната само OTP Bank, която пък притежава българската ДЦК, е унгарска собственост. Останалите кредитори в Унгария са собственост на майки от Италия, Австрия и Германия.

Анализатор от лондонското Сити предрича, че има риск западните банки да се махнат от Унгария или най-малкото да затегнат кредитните си стандарти. Според Moody's, засиленото присъствие на австрийските банки в региона на Централна и Източна Европа се е превърнало в „единствения голям риск“ за някои страни.

Вместо да се съгласи чуждите банки да компенсират с печалби от унгарските ипотекизагубите си от други рискови инвестиции, Орбан наложи спасителна клауза за своите сънародници. Будапеща прие закон, според който унгарците, теглили кредит в чужда валута, могат да се възползват от приблизително 25% отстъпка във валутния курс.

За целта те трябва да подадат заявление до 31 декември и да изплатят на банката наведнъж целия кредит до 28 февруари. Ако унгарците направят това, банките са длъжни да поемат за своя сметка разликата във валутния курс.

Професор Бод коментира: Платих всичко миналата седмица. „Вече не съм роб на дълга си“. Според него, този ход на Орбан, който беше избран за премиер на страната през април 2010 г., лесно може да се обясни политически. Той е евтин за правителството, скъп за банките и добър за гласоподавателите.

Ситуацията с кредитите в чужда валута в Унгария беше уникална за ЦИЕ. В Полша повече от половината от ипотеките също бяха деноминирани във франкове, но там банките ограничиха този продукт само за по-заможните си клиенти. При това част от поскъпването на франка към злотата беше смекчено от понижения в лихвите им по ипотеките.

Банките в Унгария направиха точно обратното – вдигнаха лихвите по ипотеките, когато форинтът тръгна да потъва. Последвалата реакция на Виктор Орбан обаче ги изненада. Те в писмо до Европейския съюз от 14 ноември поискаха „да се вземат бързи и категорични мерки“ и междувременно съдят правителството в Унгарския конституционен съд. Отправени бяха и заплахи, включително от Erste и Raiffeisen, че ще напуснат страната.

Австрийските банки са най-голям кредитор не само в Унгария, а и в редица други страни от ЦИЕ. Тоест заплахата е за целия регион. На 5 декември рейтинговата агенция S&P500 предупреди, че ААА рейтингът на Австрия може да пострада. Причината – заради възможни затруднения в банковия сектор, може да се наложи Виена да налива пари в своите банки.

Експертите коментират, че след като Унгария потърси Международния валутен фонд за получаване на кредитна линия от 20 млрд. евро, сега Фондът може да окаже натиск на Будапеща за спиране на политиката за обратно изплащане на жилищните заеми по по-нисък валутен курс. Други считат, че МВФ няма как да постигне това.

Търсенето на ипотеки във франкове рязко нарасна след 2003 г., когато правителството на Унгария спря да субсидира кредитите във форинти. Чуждите банки бързо запълниха създалия се вакум, като използваха достъпа си до финансиране в евро и франкове, за да спечелят пазарни позиции от унгарската OTP. Залогът се оказа твърде добър: възвращаемостта на инвестициите на банките в Унгария между 2003 и 2007 г. достигаше 20 – 30%.

Отношенията между Унгария и австрийските банки са още по-сложни, тъй като Унгария беше до 1919 г. част от Хабсбургската империя. След падането на комунизма през 1989 г. се осъществи повторно финансово превземане на Унгария от Виена: по данни на BIS, към 30 юни австрийски банки са отпуснали 42 млрд. долара кредити в Унгария – почти колкото германските и италианските банки, взети заедно.

Управителят на централната банка на Австрия Евалд Новотни през октомври определи решението на Орбан за погасяване на ипотеките под пазарния курс като „брутално“, правно неиздържано и икономически глупаво. Месец по-късно, през ноември, Новотни нареди на австрийските банки да ограничат количеството нови отпускани кредити към Източна Европа, за да стане бизнесът им „по-устойчив“.