В края на месец февруари финансовият министър Симеон Дянков обяви, че номиналният размер на ваучерите за храна ще бъде намален. Така за 2010 година той бе определен на точно 171.6 млн. лв.

Месец по-късно същите тези ваучери се появиха на масата за преговори с правителството като инструмент в антикризисния му план, а след одобрението му от правителството са в списъка с одобрените 60 мерки. Конкретният текст гласи, че трябва да бъде оптимизирано разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. В 45-дневен срок трябва да се направи анализ за ефектите от увеличаване на броя, размера и разширяване обхвата на ваучерите като механизъм за подкрепа на реалните доходи.

Появиха се изчисления, според които ваучерите за храна имат силно положителен ефект върху държавния бюджет.

Ето и конкретните цифри в направеното изследване. При либерализиране на системата с ваучерите за храна, те биха могли да донесат приход в размер на 70.32 млн. лв. от които 16.30 млн. лева за общественото осигуряване и 54.02 млн. лева от данъчни приходи.

За да се постигнат тези резултати, е симулиран модел с 300 000 потребители, които ползват ваучери 220 работни дни в годината на стойност 2.7 лв. за 1 ваучер. Броят на ваучерите, които ще бъдат в обръщение годишно, възлиза на 66 млн., а общата им стойност е 178.20 млн. лв., тоест малко над определената за тази година.

Тъй като системата освобождава работодателите и служителите от данък за осигуровки и данък върху дохода, изместен от този непаричен инструмент, бюджетът ще изгуби директно 53.54 млн. лв. от които 33.71 млн. лв. за общественото осигуряване и 20.83 млн. лева  данъчни приходи.

Положителният ефект се измерва в евентуалното изсветляване на обекти от сивата икономика като ресторанти, обекти за бързо хранене и магазини, където работниците могат да обменят ваучерите си срещу храна.

Според симулацията системата води до увеличаване на работните места в такива заведения за бързо хранене, което пък носи още приходи в хазната от начисляваните осигуровки на новонаетите служители.

Заради социалния им ефект ваучерите са силно подкрепяни от синдикалните организации. Интерес за по-широко налагане на системата имат и операторите на ваучери за храна, които са посредници между Министерство на финансите и работодателите. Операторите получават квота на ваучерите, които договарят с работодателите. За услугите си получават комисиона. Въпреки кризата бизнесът на операторите за ваучери за храна продължи да е печеливш, тъй като съществува дисбаланс между търсене и предлагане на ваучери.

За работодателите е изгодно да заместят част от възнаграждението на служителите си с ваучери за храна, тъй като едновременно с това спестяват от данъци и осигуровки. Служителите също са доволни, защото това води до намаление на техните данъци като физически лица.

Срещу либерализацията на ваучерите за храна обаче категорично се изказват макроикономистите, които държат под око процесите по изготвяне на антикризисна програма. Техните мотиви са, че чрез ваучерите за храна се спестяват данъци и осигуровки, от които държавния бюджет има огромна нужда особено в момента.

Дали има какво да добавят в настояването си, че ваучерите пълнят бюджета, а не обратното, разговаряхме  с председателя на Асоциацията на операторите на ваучери за храна Жан Истас.

Каква е равносметката от системата с ваучерите за храна през миналата годитна в България - колко бе квотата, колко от нея бе ефективно разходвана, какъв процент от работещите бяха обхванати, какъв е размерът на спестените данъци за държавната хазна?
 
През 2009 г. общата квота за осемте активни оператора беше 180 млн. лв (по 22.5 млн. лв. за всеки оператор) и 33 млн. за трите неактивни оператора (по 11 млн. за всеки).

Всеки от активните оператори спази квотата си освен един, който продаде повече от допустимата сума. Останалите оператори запълниха квотата си с различен успех – някои продадоха почти цялата, други продадоха по-малко. Само Министерството на финансите разполага с точните цифри за всеки оператор.

Какъв е броят на операторите на ваучерите за храна в България? Какви са финансовите им резултати от дейността в кризисната 2008 година? Защо играчите на този пазар у нас са предимно чуждестранни фирми?
 
През 2010 г. в България има 12 оператора, всеки от които получи по 13.2 млн. квота, което за активните оператори възлиза на 40% намалена квота в сравнение с миналата година (от 22.5 на 13.2 млн.)

В момента съществуват 13 компании с лиценз за оператори на ваучери за храна, от които само три са френски. Една от тях (Чек Дежене) не получи квота за 2010 г. тъй като през изминалата година продаде повече от определената й квота. Останалите два френски оператора  - Содексо и Акор – имат обща квота от 26.2 млн лв (2 Х 13.2 млн.), което е едва 15.3% от общата годишна квота, определена от Министерството на финансите.

Лесно е да се види, че на пазара работят предимно български компании и би било грешно да се твърди, че в България има предимно чуждестранни.

Какво промени кризата в този бизнес - има ли отпаднали оператори, намалиха ли се комисионите, отнеха ли се лицензи?
 
Кризата не промени твърде много неща, тъй като в условията на квотна система капацитетът за предоставяне на услугата е твърде ограничен, за да посрещне съществуващото търсене от страна на компаниите. Кризата не дава отражение на тази ситуация. Търсенето така или иначе е по-голямо от предлагането при ограниченията, наложени от квотата.

Защо според Вас увеличаването на квотата за ваучери за храна е подходяща антикризисна мярка, след като системата прави така, че в бюджета постъпват по-малко данъци и осигуровки?
 
Съществува голямо неразбиране по отношение на системата за ваучери за храна. Преди всичко, тя не води до понижени приходи от данъци и от социални осигуровки. Ако квотната система изчезне, това няма да е в тежест на държавния бюджет.

Точно напротив – поради трудната икономическа ситуация някои компании, които не могат да увеличат заплатите на персонала си, тъй като това би предствлявало твърде голям разход за тях,  биха давали ваучери за храна като ефективна социална придобивка.  Ваучерите за храна се явяват допълнение към, а не намаляване на държавния бюджет. 

Ваучерите трябва да бъдат изхарчени в пределен период, тъй като имат ограничен срок на валидност и не могат да бъдат спестени, при това в „светлата икономика” (по този начин осигуряват 100% плащане на ДДС върху номиналната си стойност). Лесно се разбира, че тази мярка увеличава потреблението, подпомага борбата със сивата икономика, и увеличава приходите в държавната хазна. Това може би е една от най-ефективните антикризисни мерки.

Именно това е  причината системата да съществува в повечето страни-членки на ЕС и да бъде подкрепяна от правителствата като ефективен инструмент. Единствено в България тези принципи не се възприемат, тъй като само тук има действаща квотна система, което е срещу свободните пазарни принципи. 

Как ще коментирате нападките, че от това се облагодетелстват ограничен кръг заинтересовани лица - работодателите, операторите на ваучери за храна и хипермаркетите?

Преди всичко искам да подчертая, че основната група, която има полза от ваучерите за храна, са служителите, които могат да получават до 60 лв. месечно необлагаем доход – нещо, което те оценяват изключително високо (всички наши изследвания го потвърждават). През изминалата година около 300 000 служители са се възползвали от ваучерите като допълнителен доход.

По наши изчисления през 2010 г., поради намалената квота, тази цифра ще падне до 250 000 души. Ето защо твърдението, че от системата имат полза ограничен кръг от хора, не е коректно. В случай че квотният принцип бъде отменен, ваучерната система може да заработи на пълен капацитет и да облагодетелства много повече хора.