Ако по света агенциите за кредитен рейтинг понесоха не само медийни упреци, но и съдебни обвинения за това, че даваните от тях оценки са причинили финансовата криза, то у нас отношението към агенциите остава благосклонно.

Не само защото пазарът на рейтинги в България е ограничен, но и заради доказващите се като верни оценки за кредитната способност на дружествата. През последната година почти няма драстични корекции на рейтингите. Не се наблюдава и натиск за повече регулация в сектора.

В същото време Европа се готви за рестриктивни ограничения, които могат силно да повлияят на конкуренцията, обърна внимание Радослав Стоянов, изпълнителен директор на Националната агенция за кредитен рейтинг.

В интервюто с него ще прочетете за това как дружествата ползваха рейтингите си за пред банки и чуждестранни контрагенти през тази кризисна година.

Връща ли се доверието на инвеститори и бизнес към оценките, които  агенциите за кредитен рейтинг присъждат на дружествата? По  какво може да съдим за това? 

Не знам как може да се измери доверието. Факт е, че кредитният рейтинг остава средство за информация относно кредитния риск на даден емитент. Освен това международните рейтингови агенции положиха множество усилия за връщането на доверието към кредитните рейтинги като в последните години (дори и преди краха на Леман) значително увеличиха прозрачността на рейтингите като публикуваха подробно своите методологии и начина за достигане до присъжданите оценки.

По време на кризата се оказа, че основен проблем е един продукт – оценка на риска на структурирани продукти (structured finance ratings), които представляват накратко казано рейтинги на деривативи. Методологиите и основните принципи на оценка на останалите типове рейтинги – корпоративни, общински, държавни - не бяха променени. Рейтинговите агенции продължават да поддържат кредитните рейтинги на текущите си и нови клиенти. И при тях има спад на приходите като във всички други сектори през 2009 г., но той не е драстичен, което показва, че рейтингите все още се ползват от инвеститори, кредитодатели и други институции.

Какво като правила и изисквания се промени в България по отношение на рейтингите след краха на Леман Брадърс, които фалираха въпреки добрия рейтинг?

Пазарът на рейтингови услуги в България е ограничен и съответно регулативната  рамка, касаеща присъждането и използването на кредитни рейтинги, все още не е напълно уредена. Отделно не се прави разлика между местни и международни рейтинги, което е съществено за увеличаване на значението на присъдените от местните агенции кредитни рейтинги.

Национална агенция за кредитен рейтинг АД е  създадена през 2005 г. а от януари 2006 г. е асоцииран партньор на Moody’s Investors Service в България. НАКР изготвя местни рейтинги, които представят мнението на агенцията за сравнителната степен на кредитен риск на компаниите в границите на България. Местните рейтинги на НАКР се изготвят по методологиите на Moody's и оценяват принципно същите рискове, влияещи върху кредитоспособността на компаниите, както международните рейтинги на Moody's. Местните рейтинги обаче не са ограничени от международния рейтинг на България като държава, което е характерно за международните рейтинги, присъдени на български компании.

По този начин местните рейтинги позволяват по-добро разграничение на кредитоспособността на компаниите в България. Ето защо НАКР се стреми да утвърди кредитния рейтинг като важна характеристика за кредитоспособността на водещите компании в икономиката на страната. Нужна е обаче и повече подкрепа от регулаторите, за да може да се увеличи ролята на този вид независима оценка на дружествата и по този начин местните кредитни рейтинги да имат по-голяма полза за инвеститорите.

Честно казано, нищо не се промени от регулаторна гледна точка у нас. В България регулациите, отнасящи се до рейтинг, засягат главно активите, в които инвестират пенсионните фондове и те определят минимален рейтинг по скалите на трите големи – Moody’s, S&P и Fitch, който трябва да имат дадени облигации издадени от чужди емитенти, за да бъдат купувани от българските пенсионни дружества. Има и няколко други закона, които засягат рейтинговането, но обхватът им е доста ограничен и на практика е неутрален спрямо рейтинговите агенции. 

Трябва  да се има предвид, че рейтинговите агенции трудно могат да предвидят фалит на дадена фирма, поради периодичността на прегледите на информацията подадена им от клиента. В същото време динамиката на развитие на процесите във фирмите е толкова голяма, че в рамките на няколко седмици или дни балансът на по-сложните като структура на активите фирми може да се промени радикално в една или друга посока. Както и стана с Леман. По същата логика, можем да кажем къде бяха одиторите на Леман, банковите регулатори като SEC и Федералния резерв. Те между другото разполагат с повече информация за банките от една рейтингова агенция.

Кое и кой изиска това затягане на правилата? Оказваха ли банките някакво влияние в процеса?

Мисля, че както политиците, така и общественото мнение изискаха затягане на регулациите, включително и тези свързани с  рейтинговите агенции. За банките не мога да коментирам, нямам някаква вътрешна информация, но от това, което чета, банките естествено са против повече регулации, защото това би намалило тяхната гъвкавост и възможност да поемат риск и да генерират печалби.

В клиентската ви листа фигурират редица публични дружества като  Албена Инвест Холдинг АД, Еврохолд  България АД, Куантум Дивелопмънтс АДСИЦ. Бихте ли проследил хронологично какво от гледна точка на  рейтингите им се случи през  тази една година на криза?  Какви бяха събитията, които налагаха разглеждане на присъдения рейтинг, имаше ли някакви резки понижения и ако не - как се обяснява това?

Съгласно  политиката си на текущо проследяване и анализ на кредитоспособността  на рейтингованите дружества НАКР извършва минимум веднъж годишно преглед на кредитния рейтинг. От публичните дружества, на които НАКР е присъдила рейтинг, единствено рейтингът на Еврохолд България АД беше променен през юли 2009 г. По принцип дори по време на криза не бива да се очакват значителни промени на рейтингите, тъй като местният рейтинг е сравнителна оценка на кредитоспособността в границите на България. По време на криза съвсем естествено кредитният профил на компаниите се влошава, но сравнителната оценка за кредитното качество не е подложена на резки колебания. Рейтингът на Еврохолд бе понижен с една степен поради влошаване на оперативни и финансови резултати на някои от дружествата в холдинга, както и осъществяването на сделки, които също имат последващо влияние върху кредитния рейтинг. 

Как банките и контрагентите гледаха на кредитните рейтинги през тази година? Може ли да дадете примери за това как дадено дружество е "осребрило" този рейтинг с нов кредит от банка или пък в сделка по дялово инвестиране, например?

По принцип  по време на криза всеки източник на информация относно кредитния  риск на дадено дружество се оказва много ценен. Кредитният рейтинг дава експертно мнение за желанието и способността на дружествата да изпълняват финансовите си задължения напълно и навреме. По информация на наши клиенти е имало интерес към присъдения им рейтинг от страна на техни контрагенти. Знаем за примери през 2009 г. в които нашият рейтинг е бил едно от нещата изисквани и взети предвид от кредитодател или бизнес партньор при отпускане на кредит. Следователно бихме казали, че отношението към кредитния рейтинг, като независимо мнение за кредитоспособността на дадено дружество, не се е променило съществено.

Кой беше най-високият рейтинг, който присъдихте през годината? И респективно - най-ниският?

Най-високият присъден кредитен рейтинг през годината до момента е на ТЕЦ Марица Изток 2  - bgAa3. Най-ниският е bgBa3 – вследствие на понижението на кредитния рейтинг на Хринад ООД на bgBa3 от bgBa2. 
 
По време на големите банкови фалити редица икономисти се изказаха със становище, че агенциите за кредитен рейтинг са сред виновниците за кризата. Мислите ли, че те вече успяха да изкупят вината си и как по-точно?

Основния виновник за кризата не са рейтинговите агенции, но те със сигурност са едни от институциите, които не са свършили в определени случаи (оценките на някои структурирани продукти) качествено своята работа. Според нас по степен на виновност те са далеч назад зад търговските банки, инвестиционните банки, Федералния резерв в САЩ и централните банки в останалата част по света.

За изкупуване на вина може да се говори ако в продължителен период отсега нататък агенциите докажат, че дават преобладаващо верни оценки за кредитоспособност, което да бъде доказано от фактите (тоест рейтинговите нива да съответстват на просрочията и неплащането на дълг от оценяваните субекти).

Как вие интерпретирате амбициите за нови регулации на финансовите  пазари в Европа и Америка? Оптимист ли сте, че правилата ще бъдат чувствително затегнати и на кои от лансираните идеи симпатизирате най-много?

За Америка  не мога да коментирам, не познавам добре техните регулации.

Европа, както винаги, се втурна да регулира бързо. Европейският Парламент вече гласува рамката на предстоящата регулация на паневропейско ниво на рейтинговите агенции, но предстоят в следващите 6-8 месеца да бъдат определени подробностите, които де факто ще очертаят обхвата на регулациите и кои от множеството рейтингови агенции ще прескочат летвата.

Моето мнение е, че очертаващите се европейски регулации са твърде рестриктивни и най-вероятно ще намалят конкуренцията, което ще бъде от полза главно за големите три. Естествено, предстои да видим как ще се прилагат те и дали наистина ще има някаква промяна, която да доведе до по-добър продукт за клиентите на рейтинговия продукт.

***

Радослав Стоянов е изпълнителен директор на НАКР. Има бакалавърска степен по бизнес администрация (специалности финанси и счетоводство) от Angelo State University в Тексас, САЩ (1997 г.) и магистърска степен по счетоводство и финанси от London School of Economics в Лондон, Великобритания (1998 г.). Радослав е лицензиран оценител на цели предприятия според българското законодателство.

Работил е четири години в отдел Корпоративни финанси на ПрайсуотърхаусКупърс България, където специализира във финансов анализ и моделиране, консултации при сливания и придобивания и приватизация, изготвяне на оценки, бизнес планове и анализи на целесъобразността на проекти в много сектори на икономиката, включително анализ на кредитоспособността в енергийния сектор.

** Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!