С 40 000 повече дела са образували частните съдебни изпълнители през миналата година в сравнение с 2008-ма докато събраните суми по необслужвани задължения са доста по-малко. Това стана ясно в края на седмицата от данните на тяхната асоциация. Сред основните причини за тези резултати са кризата и нарастващата невъзможност на хората и фирмите да обслужват кредитите си. Оказва се, че през изминалата година двойно повече жилища са продадени от частните съдебни изпълнители. Масови са проблемите с поръчителите на кредити.

Още преди да започне кризата бизнесът непрекъснато говореше за пролема, наречен междуфирмена задлъжнялост, топлофикациите се оплакваха от огромните дългове на техни клиенти, а сега пък държава се явява основен длъжник на изпълнители на нейни поръчки. Могат ли тези случаи да намерят решение чрез частните съдебни изпълнители – за това разговаряме с Величко Апостолов. Той е магистър по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. От октомври 2006 г. работи в областта на съдебното изпълнение и е един от първите частни съдебни изпълнители в България.

 

Свален текст
Интервю Величко Апостолов – частен съдебен изпълнител
Национално Дарик Радио
Журналист – Татяна Димитрова
16 април 2010 г.
Да започнем оттам - какво трябва да е налице, за да се обърне собственикът на една фирма, която има натрупани вземания от друга или други, към частен съдебен изпълнител?
Фирмата трябва да се е снабдила с обезпечителна заповед или с изпълнителен лист. Те се издават от съответния компетентен съд и в правото се наричат изпълнителен титул. С този изпълнителен титул се поставя началото на изпълнителното производство. Първото е акт на съда, с който се допуска обезпечение в полза на кредитора, като се налагат запор или възбрана върху имущество на длъжника, обезпечаващо вземането. Това производство обезпечава този, който има да получава определена сума пари или дължимо поведение, че длъжникът междувременно няма да се разпореди с имуществото си и да увреди по този начин кредитора. Второто - изпълнителният лист е титулът, въз основа на който съдебният изпълнител не само обезпечава вземането на кредитора, но може да осребрява имущество на длъжника, ако от негова страна липсва доброволно изпълнение. Правомощията на съдебния изпълнител по изпълнителния лист са по-широко обхватни, тъй като тогава сме в същинското изпълнително производство. Но всеки кредитор трябва да знае, че изпълнителният лист по-трудно се реализира, ако преди това или едновременно с това вземането по него не е било обезпечено. Изпълнителното производство е многообразно, то не се изчерпва само със събиране на пари. Другата група са непаричните вземания, каквито са предаване на вещи, въвод във владение, предаване на дете, възлагане на акции, извършване на заместими и незаместими действия от съдебния изпълнител за сметка на длъжника.
Снабдяването да го кажем така, по-просто, с изпълнителен лист свързано ли е с доста по-обтекаеми процедури, които биха били пречка пред фирмите да тръгнат по този път, вместо да се опитат сами да си съберат вземанията?
Снабдяването с изпълнителен лист е на две основания – съдебно и извънсъдебно. Когато е съдебно основанието за издаване на изпълнителен лист, то е въз основа на влязло вече в сила съдебно решение, по силата на което една фирма е осъдена с определена сума или поведение спрямо друга фирма. Извънсъдебните изпълнителни основания са специален способ в Гражданско-процесуалния кодекс, който дава възможност без да се минава през същинско исково производство, само с изискуемите по закон документи, с техните реквизити да се снабдява кредиторът с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело. Това са два различни способа на съдебно и извънсъдебно изпълнително основание. Не смятам, особено след влизане в сила на новия ГПК от 1 март 2008 г., че е трудно, невъзможно и както използвахте вие израза обтекаем варианта да се снабдява кредиторът с изпълнителен лист и да го заменя с реализирането на своето вземане с други способи. Напротив, процедурата е олекотена, опростена, стига да са налице изискуемите по закон реквизити, няма съд в страната, който при представяне на такива да не издава изпълнителен лист и то в 7-дневен срок. Сроковете, в които се издават изпълнителните листове, са много кратки. 
След като казвате, че процедурата е облекчена в този смисъл, може ли да се каже поне по ваше впечатление, че има увеличение на броя на издадените по този ред изпълнителни листове?
Определено има ръст на издаване на изпълнителни листове на извънсъдебни основания. Защото при съдебните изпълнителни основания преди това те са били предпоставени в един дълъг исков процес. И нормално е след две-три години водено исково производство, минало през три инстанции да има постановено строително решение, въз основа на което кредиторът да се е снабдил с изпълнителен титул, с изпълнителен лист. 
И като дойде при вас човекът с такъв изпълнителен лист оттук-нататък колко време ви отнема, макар и това да е доста индивидуално, за да удовлетворите исканията на съответния собственик на фирма или пък друго лице?
В интерес на истината трудно е да се ангажираме със срокове, в които се събират вземанията по отделните групи. Това е трудно да се определи и усредни като статистика. Макар да говорим за събиране на вземания и на парични и непарични задължения от длъжника, всяко изпълнително дело е напълно самостоятелен и независим казус. Мога да дам само някои примери. Ако реализираме обезпечителна заповед, страните могат да постигнат съдебно или извънсъдебно уреждане на спора от една седмица до 4-5 месеца максимално. Ако вземането е обезпечено с ипотека или залог и се изпълнява върху ипотекираната или запорирана вещ и има купувач за тази вещ, принудителното реализиране на вземането е от порядъка на 3 месеца, тъй като само един месец тече продажбата на тази ипотекирана или заложена вещ. При всички необезпечени вземания събирането зависи от имущественото състояние на длъжника и от способа за изпълнение, защото от запор на банкова сметка, когато в нея има наличности, вземането се реализира от 7 до 10 дни. При всички случаи обаче не трябва да се пренебрегва, че принудителното изпълнение започва след липсата на доброволно, за което на длъжника се дава 14-дневен срок. Не са малко делата, които се изпълняват именно в този срок за доброволно изпълнение. В случай, че вземането бъде отсрочено или разсрочено, то и събирането по него ще се удължи с този срок. Принципно обаче, ако едно вземане не се събере или поне напълно не се обезпечи в рамките на 6 до 8 месеца и не се приключи делото в рамките на календарната година, в която е образувано, то вече е трудно за събиране, но пък не е невъзможно да бъде събрано. 
Вие самите в практиката си допускате ли някакво разсрочване, т.е. обръщате се към фирмата Х-длъжник и те ви казват, че ще могат да се справят с това плащане, но им трябват да речем 2 месеца или процедурите ви са доста по-строги, така да го кажем?
Разбира се, че се допуска разсрочване. Аз самият също го правя, защото то е в интерес и на двете страни понякога, колкото и на пръв поглед да звучи нереално това. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, който по ГПК е 14-дневен, а по Данъчно–осигурителния процесуален кодекс е 7-дневен, разсрочване се допуска ex lege или когато са изпълнени изискванията на закона и съдебният изпълнител, констатирайки това, приема начина на разсрочване, установен в закона.  Това е единият вариант. Другият вариант е, когато разсрочването е станало със съгласието на взискателя. Тогава отношенията се уреждат между двете страни. Имаме и разсрочване с разпореждане на съдебен изпълнител, когато той вече е наясно с имущественото състояние на длъжника, с наложените обезпечителни мерки, с възможността за заплащане на задължението и други обективни преценки, които се правят с оглед вероятността вземането да бъде събрано и в какъв срок това да се случи. Всъщност, това е и ролята на съдебния изпълнител – да приведе в изпълнение решението с вменените му функции и правомощия, като при реализирането му не е страна, а посредник, медиатор между страните, прилагайки закона и движейки се само в неговите рамки. 
Татяна Димитрова: Какво се случва с днешна дата във време, в което всяка фирма със сигурност дължи на няколко други фирми, получава се една взаимна верижна задлъжнялост и примерно при вас идва собственикът на фирмата Х, който иска да си получи парите от фирмата У, но тя дължи и на други и се получава доста объркана ситуация. В какъв ред се решават тези проблеми?
Величко Апостолов: Наскоро четох, че проведени изследвания за междуфирмената задлъжнялост в България сочат, че тя е в границите от 100 и 160 млрд. лева. Междуфирмената задлъжнялост – тази, за която вие говорите, носи много рискове за икономиката, за стабилността и изобщо за перспективите пред бизнеса не само у нас. И в европейски мащаб е така. Според мен междуфирмената задлъжнялост е не само вследствие на икономическата криза сега, такава е имало и то в големи размери и преди 3-4 години. Само че сега е времето, в което тя се оказва, че е важен фактор в икономиката ни, когато фирми с финансови затруднения, с намалени обеми, с намалени обороти, се обръщат към длъжниците си с искане забавеното и непотърсено досега задължение да бъде изпълнено. Много от фирмите с положителен баланс, но с намалени обеми вследствие на икономическата криза разчитат на добри финансови резултати именно след успешното събиране на забавени във времето плащания. На такива фирми трябва да се помага, защото това е реално извършена търговска дейност, за която често са платени разноски и данъци, като ДДС, а правото не допуска неоснователно някой да търпи загуби. Това е първият вид проста междуфирмена задлъжнялост, където изпълнението на задължението е ограничено до две страни, до две лица – кредитора и длъжника, който досега е бил кредитиран със стока, пари, доверие или друго. Другата и с по-сложен фактически състав е верижната междуфирмена задлъжнялост. При нея една фирма, за да изпълни свое задължение към друга, трябва да получи плащане от трета. Третата, за да плати трябва да получи от четвърта и т.н. Съдебният изпълнител като започне да „развързва” тази верижна задлъжнялост със съдебното изпълнение спрямо трето задължено лице може да стигне до 1 млн. лева, търсейки първоначално вземане от 100 хил. лева. Верижната междуфирмена задлъжнялост е голяма опасност за икономиката и крие най-много рискове пред развитието, оцеляването и перспективите на фирмите, които са вътре във веригата. Моят опит сочи, че все по-често фирми, които са с малки задължения, не могат да ги платят вследствие на тази верижна задлъжнялост от други 5-6 фирми преди или след тях. Затова и моята препоръка към всеки, който има вземане, е да го потърси, когато то е станало изискуемо – първо с обезпечително производство, а впоследствие с изпълнително производство. Не съветвам никого да чака да се случи чудо и да потръгне бизнесът на длъжника, за да изпълни задължението си. Считам, че междуфирмената задлъжнялост е резултат и следствие именно на дългото изчакване и необезпечено доверие. Между двете има причинно-следствена връзка, което е признак на по-ниска правна и бизнес култура. 
В момента е силно актуален въпросът за задълженията на бюджета към фирми, които са извършили определена дейност, но бюджетът не може да им плати. Знаете за този казус. Законодателството допуска ли бизнесът, на който длъжник е бюджетът, да си поиска парите, обръщайки се към вас, частните съдебни изпълнители? 
Законодателството не допуска предприемане на принудително изпълнение срещу държавата, срещу държавни учреждения на бюджетна издръжка, за средства, постъпващи от бюджета, както и срещу общини. Текстът точно така е разписан в ГПК. Последната поправка в него в този смисъл е от 16 февруари и влезе в сила на 20 февруари 2010 г. Тук обаче трябва да направим разлика, че търговските дружества с държавно и/или общинско участие, независимо от процента на участие на държавата или общините в него или в тях, не са бюджетни предприятия по смисъла на закона и срещу тях може да се предприема принудително изпълнение по всички правила на ГПК и ДОПК. Като пример ще посоча, че такива са всички лечебни заведения за доболнична и болнична помощ, преобразувани през 2 000 година от държавни и общински предприятия и структури в търговски дружества по смисъла на Закона за лечебните заведения и Търговския закон, чиито капитал е 100% собственост на държавата, респективно на общините.
Т.е. срещу тях може да се действа по тази процедура, за която говорим.
Да. Това е важно уточнение, защото много често ми се налага да давам пояснения в тази посока, че държавна структура, бюджетно субсидирана структура или община, използваща за реализирането на определени проекти бюджетни средства, е различно от участието на държавата или на общините в търговски дружества. Това за държавата или общината е дивидент. 
От няколко дни отново си говорим специално за Топлофикация – София, понеже там казусът е най-голям. Знаете, ту беше общинско предимно дружество, ту държавно. В момента общината пак си го иска, но така или иначе, там са натрупани огромни дългове, не че е единствената Топлофикация с много дългове, но може би има най-много. Има ли проблем Топлофикация да си събира вземанията от длъжниците, ползвайки вашите услуги?
Топлофикационните дружества в страната са районирани и Топлофикация–София няма общо като собственост с Топлофикация–Пловдив или  Бургас. По тази причина Топлофикация–София е дружество, за което не бих могъл да взема отношение. Но Топлофикация–Пловдив, в града, където е установена практиката ми, от няколко години това дружество е собственост на голям австрийски инвеститор в България. С встъпването на новия собственик в правата си всички образувани изпълнителни дела, както и новообразуваните след това са заведени при частни съдебни изпълнители. Аз съм един от тези, които работят с Топлофикация–Пловдив, като дружеството има най-много образувани при мен дела. От тяхната статистика знам, че много успешно се събират всички техни вземания от всички колеги частни съдебни изпълнители, като първото място заема моята практика, с най-голям и за най-кратък срок събираемост на възложени вземания. Моят извод в случая е, че частната структура е по-добрият и не оплакващ се собственик на експлоатационните дружества, каквито са топлофикациите. Но докато това се случи и с Топлофикация – София няма никаква пречка дружеството да възлага вземанията си на частни съдебни изпълнители. Това са т.нар. изпълнителни дела, които се образуват въз основа на извънсъдебни изпълнителни основания, където за топлофикационните дружества, независимо дали са с публично или частно участие, в Закона за енергийната ефективност е предвидена възможност да се снабдяват с изпълнителни листове по извлечения от сметки без да се налага да водят исково производство. 
Можем ли да кажем какъв тип казуси от вашата практика са най-бързо и най-успешно изпълними като изпълнение на вземанията независимо дали са пари или някакво имущество или нещо такова и кои са най-трудни за изпълнение, какъв тип?
Най-лесно и бързо изпълними са паричните задължения срещу длъжници, които имат имущество. Най-трудни и бавни са изпълненията, при които длъжникът няма имущество или пък е в ситуация на междуфирмена задлъжнялост. Винаги имаме изпълнение, когато предаваме във владение имот, тъй като имотът няма как да изчезне, присъдено е неговото предаване във владение и ние трябва да го реализираме. Но ако говорим за събиране на парични вземания, те са най-бързо и лесно събираеми там, където има имущество или ако към момента на изпълнителния лист фирмата няма  вече имущество, което да удовлетвори кредитора, той е бил достатъчно съобразителен да обезпечи това бъдещо свое вземане с обезпечителна заповед или изпълнителен лист, за които вече говорихме. 
Какво ни струва да си приберем вземанията чрез частен съдебен изпълнител? Как се формулират тези разходи?
За всяко изпълнително действие на съдебния изпълнител се заплащат такси. Това са т.нар. прости такси, които са законово регламентирани. Те не зависят от обема на извършените действия и от размера на вземането. Примерно, таксата за налагане на запор върху банкова сметка по тарифата е 15 лв., с ДДС – 18 лв., тъй като всички колеги са регистрирани по ДДС. Тези такси следва да бъдат финансирани от взискателя при образуване на делото, тъй като съдебният изпълнител не може да извършва действия по закон, дори и да желае, ако те не бъдат внесени. Има и други – това са т.нар. пропорционални такси, които се формират от вече събраното вземане. И тук вече съдебният изпълнител е мотивиран да работи, да събере вземанията и да удовлетвори правото на взискателя. Трябва да се знае обаче, че всички такси са за сметка на длъжника - дори и тези, които първоначално  са финансирани от взискателя се трупат към задълженията на длъжника и впоследствие взискателят си ги получава, както и получава таксите по издаване на изпълнителен лист, по адвокатски хонорари, лихвите от момента, в който вземането е станало изискуемо и т.н. Всичко е за сметка на длъжника, разписано е като разпоредба в закона.
Добре, от целия наш разговор се чудя защо фирмите са допуснали да се натрупа тази огромна междуфирмена задлъжнялост, защото от години бизнесът и някои бизнес организации говорят за този проблем, вместо просто да се обръщат към вас. Изисква време и процедури, но като цяло е с добър резултат този процес?
Вече споменах, че според мен това е признак на по-ниска правна и бизнес култура и е резултат на прекалено дълго изчакване и необезпечено доверие между страните. В практиката си имам много случаи, при които на доверие са предоставяни огромни количества стоки за строителство, за инфраструктурни проекти, за лека и тежка промишленост с едно авансово плащане, с издадена, много често неполучена фактура или с получена, но без никакво задължение за срокове, в които да се изплати сумата. Икономическата криза за мен има много пряк оздравителен ефект както върху психологията на бизнеса, така и върху неговата култура. Сега става ясно кои бизнес структури са стабилни и прогностични в своите действия и кои фирми са създадени „ад-хок”, т.е., за да се спечели обществена поръчка.
Вие като се има предвид какво работите, чувствате ли се от време на време и търпите ли съответно негативи като онзи литературен герой, с който ние масово в съзнанието си свързваме задачата на частния съдебен изпълнител?
Това да го нарека негативно отношение на хората към съдебния изпълнител идва именно от героя Андрешко на Елин Пелин и от героя на Тодор Колев във филма „Господин за един ден”. Ако не съществуваха тези герои в литературата и в киното, хората нямаше да ни сравняват с тях. Мисля обаче, че с времето - вече над 3 години работя като частен съдебен изпълнител, това мислене и тези нагласи се преодоляват. Все повече печелим доверието – както на взискателите, така и на длъжниците, защото при частните съдебни изпълнители процедурите са много бързи и двете страни знаят, че средствата, които са платили много бързо се изплащат чрез нас. Единственото, което обременява и не харесва на длъжниците, това е, че им се посяга върху имуществото, а хората и българинът не е свикнал да плаща на момента, а когато той реши. Другото, което ги притеснява, е че се трупат лихви и начисляват такси. На всички спокойно обяснявам, че това е цената на тяхното забавяне и че нищо лошо не се е случило. Пари се печелят и се губят, важното е отношенията да бъдат уредени и да не остават за наследниците. Аз съм оптимист, вярвам, че нещата ще се подредят и икономическата криза работи в тази посока. След като физическите лица се дисциплинират с изпълнителните производства, с търсенето и събирането на вземания, ще се дисциплинират и юридическите лица, фирмите и всичко ще е наред.
 


Да започнем оттам - какво трябва да е налице, за да се обърне собственикът на една фирма, която има натрупани вземания от друга или други, към частен съдебен изпълнител?

Фирмата трябва да се е снабдила с обезпечителна заповед или с изпълнителен лист. Те се издават от съответния компетентен съд и в правото се наричат изпълнителен титул. С този изпълнителен титул се поставя началото на изпълнителното производство. Първото е акт на съда, с който се допуска обезпечение в полза на кредитора, като се налагат запор или възбрана върху имущество на длъжника, обезпечаващо вземането. Това производство обезпечава този, който има да получава определена сума пари или дължимо поведение, че длъжникът междувременно няма да се разпореди с имуществото си и да увреди по този начин кредитора. Второто - изпълнителният лист е титулът, въз основа на който съдебният изпълнител не само обезпечава вземането на кредитора, но може да осребрява имущество на длъжника, ако от негова страна липсва доброволно изпълнение. Правомощията на съдебния изпълнител по изпълнителния лист са по-широко обхватни, тъй като тогава сме в същинското изпълнително производство. Но всеки кредитор трябва да знае, че изпълнителният лист по-трудно се реализира, ако преди това или едновременно с това вземането по него не е било обезпечено. Изпълнителното производство е многообразно, то не се изчерпва само със събиране на пари. Другата група са непаричните вземания, каквито са предаване на вещи, въвод във владение, предаване на дете, възлагане на акции, извършване на заместими и незаместими действия от съдебния изпълнител за сметка на длъжника.

Снабдяването да го кажем така, по-просто, с изпълнителен лист свързано ли е с доста по-обтекаеми процедури, които биха били пречка пред фирмите да тръгнат по този път, вместо да се опитат сами да си съберат вземанията?

Снабдяването с изпълнителен лист е на две основания – съдебно и извънсъдебно. Когато е съдебно основанието за издаване на изпълнителен лист, то е въз основа на влязло вече в сила съдебно решение, по силата на което една фирма е осъдена с определена сума или поведение спрямо друга фирма. Извънсъдебните изпълнителни основания са специален способ в Гражданско-процесуалния кодекс, който дава възможност без да се минава през същинско исково производство, само с изискуемите по закон документи, с техните реквизити да се снабдява кредиторът с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело. Това са два различни способа на съдебно и извънсъдебно изпълнително основание. Не смятам, особено след влизане в сила на новия ГПК от 1 март 2008 г., че е трудно, невъзможно и както използвахте вие израза обтекаем варианта да се снабдява кредиторът с изпълнителен лист и да го заменя с реализирането на своето вземане с други способи. Напротив, процедурата е олекотена, опростена, стига да са налице изискуемите по закон реквизити, няма съд в страната, който при представяне на такива да не издава изпълнителен лист и то в 7-дневен срок. Сроковете, в които се издават изпълнителните листове, са много кратки. 

След като казвате, че процедурата е облекчена в този смисъл, може ли да се каже поне по ваше впечатление, че има увеличение на броя на издадените по този ред изпълнителни листове?

Определено има ръст на издаване на изпълнителни листове на извънсъдебни основания. Защото при съдебните изпълнителни основания преди това те са били предпоставени в един дълъг исков процес. И нормално е след две-три години водено исково производство, минало през три инстанции да има постановено строително решение, въз основа на което кредиторът да се е снабдил с изпълнителен титул, с изпълнителен лист. И като дойде при вас човекът с такъв изпълнителен лист оттук-нататък колко време ви отнема, макар и това да е доста индивидуално, за да удовлетворите исканията на съответния собственик на фирма или пък друго лице?В интерес на истината трудно е да се ангажираме със срокове, в които се събират вземанията по отделните групи. Това е трудно да се определи и усредни като статистика. Макар да говорим за събиране на вземания и на парични и непарични задължения от длъжника, всяко изпълнително дело е напълно самостоятелен и независим казус. Мога да дам само някои примери. Ако реализираме обезпечителна заповед, страните могат да постигнат съдебно или извънсъдебно уреждане на спора от една седмица до 4-5 месеца максимално. Ако вземането е обезпечено с ипотека или залог и се изпълнява върху ипотекираната или запорирана вещ и има купувач за тази вещ, принудителното реализиране на вземането е от порядъка на 3 месеца, тъй като само един месец тече продажбата на тази ипотекирана или заложена вещ. При всички необезпечени вземания събирането зависи от имущественото състояние на длъжника и от способа за изпълнение, защото от запор на банкова сметка, когато в нея има наличности, вземането се реализира от 7 до 10 дни. При всички случаи обаче не трябва да се пренебрегва, че принудителното изпълнение започва след липсата на доброволно, за което на длъжника се дава 14-дневен срок. Не са малко делата, които се изпълняват именно в този срок за доброволно изпълнение. В случай, че вземането бъде отсрочено или разсрочено, то и събирането по него ще се удължи с този срок. Принципно обаче, ако едно вземане не се събере или поне напълно не се обезпечи в рамките на 6 до 8 месеца и не се приключи делото в рамките на календарната година, в която е образувано, то вече е трудно за събиране, но пък не е невъзможно да бъде събрано. 

Вие самите в практиката си допускате ли някакво разсрочване, т.е. обръщате се към фирмата Х-длъжник и те ви казват, че ще могат да се справят с това плащане, но им трябват да речем 2 месеца или процедурите ви са доста по-строги, така да го кажем?

Разбира се, че се допуска разсрочване. Аз самият също го правя, защото то е в интерес и на двете страни понякога, колкото и на пръв поглед да звучи нереално това. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, който по ГПК е 14-дневен, а по Данъчно–осигурителния процесуален кодекс е 7-дневен, разсрочване се допуска ex lege или когато са изпълнени изискванията на закона и съдебният изпълнител, констатирайки това, приема начина на разсрочване, установен в закона.  Това е единият вариант. Другият вариант е, когато разсрочването е станало със съгласието на взискателя. Тогава отношенията се уреждат между двете страни. Имаме и разсрочване с разпореждане на съдебен изпълнител, когато той вече е наясно с имущественото състояние на длъжника, с наложените обезпечителни мерки, с възможността за заплащане на задължението и други обективни преценки, които се правят с оглед вероятността вземането да бъде събрано и в какъв срок това да се случи. Всъщност, това е и ролята на съдебния изпълнител – да приведе в изпълнение решението с вменените му функции и правомощия, като при реализирането му не е страна, а посредник, медиатор между страните, прилагайки закона и движейки се само в неговите рамки.

Какво се случва с днешна дата във време, в което всяка фирма със сигурност дължи на няколко други фирми, получава се една взаимна верижна задлъжнялост и примерно при вас идва собственикът на фирмата Х, който иска да си получи парите от фирмата У, но тя дължи и на други и се получава доста объркана ситуация. В какъв ред се решават тези проблеми?

Наскоро четох, че проведени изследвания за междуфирмената задлъжнялост в България сочат, че тя е в границите от 100 и 160 млрд. лева. Междуфирмената задлъжнялост – тази, за която вие говорите, носи много рискове за икономиката, за стабилността и изобщо за перспективите пред бизнеса не само у нас. И в европейски мащаб е така. Според мен междуфирмената задлъжнялост е не само вследствие на икономическата криза сега, такава е имало и то в големи размери и преди 3-4 години. Само че сега е времето, в което тя се оказва, че е важен фактор в икономиката ни, когато фирми с финансови затруднения, с намалени обеми, с намалени обороти, се обръщат към длъжниците си с искане забавеното и непотърсено досега задължение да бъде изпълнено. Много от фирмите с положителен баланс, но с намалени обеми вследствие на икономическата криза разчитат на добри финансови резултати именно след успешното събиране на забавени във времето плащания. На такива фирми трябва да се помага, защото това е реално извършена търговска дейност, за която често са платени разноски и данъци, като ДДС, а правото не допуска неоснователно някой да търпи загуби. Това е първият вид проста междуфирмена задлъжнялост, където изпълнението на задължението е ограничено до две страни, до две лица – кредитора и длъжника, който досега е бил кредитиран със стока, пари, доверие или друго. Другата и с по-сложен фактически състав е верижната междуфирмена задлъжнялост. При нея една фирма, за да изпълни свое задължение към друга, трябва да получи плащане от трета. Третата, за да плати трябва да получи от четвърта и т.н. Съдебният изпълнител като започне да „развързва” тази верижна задлъжнялост със съдебното изпълнение спрямо трето задължено лице може да стигне до 1 млн. лева, търсейки първоначално вземане от 100 хил. лева. Верижната междуфирмена задлъжнялост е голяма опасност за икономиката и крие най-много рискове пред развитието, оцеляването и перспективите на фирмите, които са вътре във веригата. Моят опит сочи, че все по-често фирми, които са с малки задължения, не могат да ги платят вследствие на тази верижна задлъжнялост от други 5-6 фирми преди или след тях. Затова и моята препоръка към всеки, който има вземане, е да го потърси, когато то е станало изискуемо – първо с обезпечително производство, а впоследствие с изпълнително производство. Не съветвам никого да чака да се случи чудо и да потръгне бизнесът на длъжника, за да изпълни задължението си. Считам, че междуфирмената задлъжнялост е резултат и следствие именно на дългото изчакване и необезпечено доверие. Между двете има причинно-следствена връзка, което е признак на по-ниска правна и бизнес култура. 

В момента е силно актуален въпросът за задълженията на бюджета към фирми, които са извършили определена дейност, но бюджетът не може да им плати. Знаете за този казус. Законодателството допуска ли бизнесът, на който длъжник е бюджетът, да си поиска парите, обръщайки се към вас, частните съдебни изпълнители?

 Законодателството не допуска предприемане на принудително изпълнение срещу държавата, срещу държавни учреждения на бюджетна издръжка, за средства, постъпващи от бюджета, както и срещу общини. Текстът точно така е разписан в ГПК. Последната поправка в него в този смисъл е от 16 февруари и влезе в сила на 20 февруари 2010 г. Тук обаче трябва да направим разлика, че търговските дружества с държавно и/или общинско участие, независимо от процента на участие на държавата или общините в него или в тях, не са бюджетни предприятия по смисъла на закона и срещу тях може да се предприема принудително изпълнение по всички правила на ГПК и ДОПК. Като пример ще посоча, че такива са всички лечебни заведения за доболнична и болнична помощ, преобразувани през 2 000 година от държавни и общински предприятия и структури в търговски дружества по смисъла на Закона за лечебните заведения и Търговския закон, чиито капитал е 100% собственост на държавата, респективно на общините.

Т.е. срещу тях може да се действа по тази процедура, за която говорим.

Да. Това е важно уточнение, защото много често ми се налага да давам пояснения в тази посока, че държавна структура, бюджетно субсидирана структура или община, използваща за реализирането на определени проекти бюджетни средства, е различно от участието на държавата или на общините в търговски дружества. Това за държавата или общината е дивидент. 

От няколко дни отново си говорим специално за Топлофикация – София, понеже там казусът е най-голям. Знаете, ту беше общинско предимно дружество, ту държавно. В момента общината пак си го иска, но така или иначе, там са натрупани огромни дългове, не че е единствената Топлофикация с много дългове, но може би има най-много. Има ли проблем Топлофикация да си събира вземанията от длъжниците, ползвайки вашите услуги?

Топлофикационните дружества в страната са районирани и Топлофикация–София няма общо като собственост с Топлофикация–Пловдив или  Бургас. По тази причина Топлофикация–София е дружество, за което не бих могъл да взема отношение. Но Топлофикация–Пловдив, в града, където е установена практиката ми, от няколко години това дружество е собственост на голям австрийски инвеститор в България. С встъпването на новия собственик в правата си всички образувани изпълнителни дела, както и новообразуваните след това са заведени при частни съдебни изпълнители. Аз съм един от тези, които работят с Топлофикация–Пловдив, като дружеството има най-много образувани при мен дела. От тяхната статистика знам, че много успешно се събират всички техни вземания от всички колеги частни съдебни изпълнители, като първото място заема моята практика, с най-голям и за най-кратък срок събираемост на възложени вземания. Моят извод в случая е, че частната структура е по-добрият и не оплакващ се собственик на експлоатационните дружества, каквито са топлофикациите. Но докато това се случи и с Топлофикация – София няма никаква пречка дружеството да възлага вземанията си на частни съдебни изпълнители. Това са т. нар. изпълнителни дела, които се образуват въз основа на извънсъдебни изпълнителни основания, където за топлофикационните дружества, независимо дали са с публично или частно участие, в Закона за енергийната ефективност е предвидена възможност да се снабдяват с изпълнителни листове по извлечения от сметки без да се налага да водят исково производство.

Можем ли да кажем какъв тип казуси от вашата практика са най-бързо и най-успешно изпълними като изпълнение на вземанията независимо дали са пари или някакво имущество или нещо такова и кои са най-трудни за изпълнение, какъв тип?

Най-лесно и бързо изпълними са паричните задължения срещу длъжници, които имат имущество. Най-трудни и бавни са изпълненията, при които длъжникът няма имущество или пък е в ситуация на междуфирмена задлъжнялост. Винаги имаме изпълнение, когато предаваме във владение имот, тъй като имотът няма как да изчезне, присъдено е неговото предаване във владение и ние трябва да го реализираме. Но ако говорим за събиране на парични вземания, те са най-бързо и лесно събираеми там, където има имущество или ако към момента на изпълнителния лист фирмата няма  вече имущество, което да удовлетвори кредитора, той е бил достатъчно съобразителен да обезпечи това бъдещо свое вземане с обезпечителна заповед или изпълнителен лист, за които вече говорихме. 

Какво ни струва да си приберем вземанията чрез частен съдебен изпълнител? Как се формулират тези разходи?

За всяко изпълнително действие на съдебния изпълнител се заплащат такси. Това са т.нар. прости такси, които са законово регламентирани. Те не зависят от обема на извършените действия и от размера на вземането. Примерно, таксата за налагане на запор върху банкова сметка по тарифата е 15 лв., с ДДС – 18 лв., тъй като всички колеги са регистрирани по ДДС. Тези такси следва да бъдат финансирани от взискателя при образуване на делото, тъй като съдебният изпълнител не може да извършва действия по закон, дори и да желае, ако те не бъдат внесени. Има и други – това са т.нар. пропорционални такси, които се формират от вече събраното вземане. И тук вече съдебният изпълнител е мотивиран да работи, да събере вземанията и да удовлетвори правото на взискателя. Трябва да се знае обаче, че всички такси са за сметка на длъжника - дори и тези, които първоначално  са финансирани от взискателя се трупат към задълженията на длъжника и впоследствие взискателят си ги получава, както и получава таксите по издаване на изпълнителен лист, по адвокатски хонорари, лихвите от момента, в който вземането е станало изискуемо и т.н. Всичко е за сметка на длъжника, разписано е като разпоредба в закона.

Добре, от целия наш разговор се чудя защо фирмите са допуснали да се натрупа тази огромна междуфирмена задлъжнялост, защото от години бизнесът и някои бизнес организации говорят за този проблем, вместо просто да се обръщат към вас. Изисква време и процедури, но като цяло е с добър резултат този процес?

Вече споменах, че според мен това е признак на по-ниска правна и бизнес култура и е резултат на прекалено дълго изчакване и необезпечено доверие между страните. В практиката си имам много случаи, при които на доверие са предоставяни огромни количества стоки за строителство, за инфраструктурни проекти, за лека и тежка промишленост с едно авансово плащане, с издадена, много често неполучена фактура или с получена, но без никакво задължение за срокове, в които да се изплати сумата. Икономическата криза за мен има много пряк оздравителен ефект както върху психологията на бизнеса, така и върху неговата култура. Сега става ясно кои бизнес структури са стабилни и прогностични в своите действия и кои фирми са създадени „ад-хок”, т.е., за да се спечели обществена поръчка.

Вие като се има предвид какво работите, чувствате ли се от време на време и търпите ли съответно негативи като онзи литературен герой, с който ние масово в съзнанието си свързваме задачата на частния съдебен изпълнител?

Това да го нарека негативно отношение на хората към съдебния изпълнител идва именно от героя Андрешко на Елин Пелин и от героя на Тодор Колев във филма „Господин за един ден”. Ако не съществуваха тези герои в литературата и в киното, хората нямаше да ни сравняват с тях. Мисля обаче, че с времето - вече над 3 години работя като частен съдебен изпълнител, това мислене и тези нагласи се преодоляват. Все повече печелим доверието – както на взискателите, така и на длъжниците, защото при частните съдебни изпълнители процедурите са много бързи и двете страни знаят, че средствата, които са платили много бързо се изплащат чрез нас. Единственото, което обременява и не харесва на длъжниците, това е, че им се посяга върху имуществото, а хората и българинът не е свикнал да плаща на момента, а когато той реши. Другото, което ги притеснява, е че се трупат лихви и начисляват такси. На всички спокойно обяснявам, че това е цената на тяхното забавяне и че нищо лошо не се е случило. Пари се печелят и се губят, важното е отношенията да бъдат уредени и да не остават за наследниците. Аз съм оптимист, вярвам, че нещата ще се подредят и икономическата криза работи в тази посока. След като физическите лица се дисциплинират с изпълнителните производства, с търсенето и събирането на вземания, ще се дисциплинират и юридическите лица, фирмите и всичко ще е наред.