Българските винопроизводители не са радостни от статистиката, че през миналата година производството на вино се е увеличило с 8%. За тях е по-важно да задържат и подобрят експортните си позиции при по-скъпите вина, струващи от € 2 на горе. Това каза в интервю за предаването ИконоМикс Иван Тодоров, основател на винарска изба Тодоров, чиито акции се търгуват на борсата. Тодоров прогнозира, че до края на годината ще заработи Винения борд, който ще контролира качеството на виното, което изпращаме на чужденците.

Бихте ли казал, като един от реномираните производители на вино в България, какво е състоянието на отрасъла?

Като цяло не мога да кажа, че браншът е в завидно състояние, защото имиджът на българското вино в момента, особено в международен план, е много нисък. Това е така  поради простата причина, че някои български производители са си позволили с действията си да уронят престижа на българското вино, затова и брандът „българско вино“ в чужбина е на много ниско ниво.

Да вземем за пример традиционни пазари, какъвто е руският. Там българско вино се предлага в изключително ниския ценови сегмент. То няма никакъв авторитет. За Русия се изнасят немалко вина, но основно на цени от 60 - 70 евро цента. Това прави лоша реклама на другите вина, защото самият пазар не може да разбере, че в България има и висококачествени вина, а то вече е така. Българските производители вече произвеждат в съвсем друга класа и когато участват на международните конкурси заемат призови места.

Статистиката показва, че през миналата година е произведено 8% повече вино у нас. Не се ли дължи това на нараснало търсене?

Не е въпросът какво сме произвели, а какъв е крайният резултат от това. Аз не се радвам на тази статистика, че сме произвели 8% повече вина, защото това, че сме произвели нещо, което продаваме на 50 евро цента, не вярвам да радва някой от бизнеса. За нас е важно да сме заели по-голям пазарен дял.

А успяваме ли да сторим това? Подобряваме ли експортните си позиции?

С всеки изминал ден позициите ни падат. Ще ви дам пример. Ако ние сме били една от водещите държави за внос на вина в Англия, то сега сме на опашката. Една Австралия внася 14 -15 млн. кашона  вино, като във всеки кашон има по 12 бутилки. В същото време България внася не повече от 300 хил. кашона. Преди 20 години Австралия въобще не е била на пазара в Англия, а България е имала водеща позиция на пазара там.

Може ли да ни кажете кои са перспективните пазари, които може да се окажат жадни за българско вино?

За съжаление износа и на нашата изба, и на останалите колеги, ако говорим за качествените вина, във високия ценови сегмент, започващ от 2 евро нагоре, те са непостоянни пазари. Определено успяваме да убедим някой дилър, вносител или различни клубове да внесат партиди от нашите вина. Но това не са търговци, които успяват да реализират по-големи количества вина от този ценови клас. Причината за това е, че България не е позиционирана в този ценови клас. На тези дистрибутори им се налага да полагат огромни усилия, за да убедят клиентите си да посегнат към българско вино, а не към друго, което им е по-добре познато.

Така се случва, че ние тръгваме на някакви пазари, стъпка по стъпка, след известно време става така, че някой наш производител си позволява да направи пропуски, които стават публично достояние и така сриват пазара. Имахме точно такъв случай. Ние изнасяхме много добре за Германия, докато на границата не бяха хванати няколко български тира с напитка, която няма нищо с напитката вино, произведена от грозде. Само за година  след този случай се срина целия пазар на качествени вина в Германия.

Това ли е причината българските производители трудно да се обединяват? Знаем, че именно това е формулата, под която те успяват да пробият в чужбина.

Да, това е причината. Но има и позитивни новини в тази насока. Точно в момента организираме фестивал на виното в София пред Народния театър, който ще се проведе от 1 до 3 юни. Там ще говорим за създаването на Национален винен борд, който да контролира качеството на виното, което излиза от и влиза в България.

Това едва ли ще го направите до една година ...

Надеждата ни е да го направим още тази година.

Но докато това се случи, ще трябва да разчитате на вътрешния пазар. Как се представя той?

Представя се според възможностите на нашите потребители. За да видите разлика, ще ви кача, че през 2007 година средната цена на потребление се движеше в диапазон между 9 и 12 лева. Тоест, това са били вината, предпочитани на пазара. В момента това е в порядъка между 4 и 6-7 лева. Тоест два пъти е паднала покупателната способност на българина. 

Аз искам да ви обърна внимание и на това, че има изключително много вносни напитки, предлагани за вино. Те пристигат включително от страни от Европейския съюз Не може една 5-литрова дамаджана от италианско грозде да струва 5 лв. Това просто не е продукт от грозде.

Вие във винарска изба Торов бяхте много смели преди няколко години и се листнахте дори на Българска фондова борса. Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли го направил пак?

Не бих го направил, защото компанията е насочена към бутиковия сегмент. Тоест ние не можем да залагаме на основните показатели, които всяка една компания на борсата следва – ръст на продажбите, увеличение на печалбите. Ние сме ограничени в много тесен пазарен сегмент и то единствено само в България. Смятам, че за нас лично това не беше добро решение. Аз в момента обмислям някакви бъдещи планове, но още не мога да ги оповестя, защото те не са и реални, за това как и по какъв начин да се излезе от тази ситуация -  хем компанията да е по-добре, хем акционерите на компанията да се чувстват доволни, защото ние сме на борсата и трябва да търсим възможности за промени.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!