Спадът на капиталовия пазар, на който сме свидетели от няколко месеца, накара участниците и наблюдаващите пазара да се пазят повече от всякога от коментари и прогнози в желанието си да се застраховат от погрешна оценка за случващото се. Неохотността да се говори се настани и в полето на цифрите. Което е повече от обяснимо за тези, които са на губещата страна. Факт е, че не са единици индивидуалните инвеститори, които предпочетоха да си изтеглят парите, волжени в акции, въпреки че загубиха от това. Те не чуха обясненията на анализатори и брокери, че когато пазарът е надолу, не трябва да се продава. Други останаха слушайки подобни съвети, но с дълбоката увереност, че отдавна е трябвало да се измъкнат. Тези, които го направиха изглежда са предпочели да се доверят на банките и да „инвестират” парите си в различни видове депозити, където лихвата е гарантирана. Въпреки, че печалбата в този случай е несъизмеримо по-ниска от това, което в добри времена може да се вземе от борсовия пазар.

Съвсем логично е при криза на капиталовия пазар парите, инвестирани в него, да отидат в банките, коментират финансисти. Логиката е в това, че банковата система е най-стабилната в икономиката на страната в момента, коментира през април пред DarikFinance Владимир Владимиров, изпълнителен директор на Инвестбанк АД. По тази тема днес предлагаме гледната точка на Виолина Маринова, изпълнителен директор на Банка ДСК АД и председател на Асоциацията на банките в България. Тя обвързва пренасочването на пари от капиталовия на депозитния пазар със случващото се в глобален мащаб.

Продължават коментарите за световната финансова криза, която от САЩ се пренесе и в Европа и засегна доста банки, които отчетоха значителни загуби. В каква степен това засегна работещите у нас кредитни институции?

Трудно е да се предвиди как и до колко тази финансова криза ще се отрази на България. За момента България изглежда незасегната негативно от подобни кризисни ситуации. Единственото нещо, което се отразява и се вижда, това е повишаването на лихвения процент или оскъпяването на кредитния ресурс поради това, че цената на финансовите ресурси на междубанковите пазари се вдигна. Това означава, че ние трябваше да вдигнем цената на кредитния ресурс. Но аз мисля, че това е един нормален акт. Защото всички виждат инфлацията в страната.

При общото поскъпване обаче поскъпват и парите!

Да, поскъпват и парите, защото поскъпват и на междубанковите пазари. Както виждате вдигат се лихвените проценти в България по ресурса, който ние привличаме. Именно с тази цел - да бъде по-ниска цената на ресурса от международните пазари. Но това е по-трудно. Затова не мога да кажа дали и до колко във времето ще се отрази тази криза в България. Това е ситуацията в момента.

Докога ще се повишават лихвите в България, поне в обозримо бъдеще, примерно до края на годината?

Много е трудно да се правят подобни предвиждания. Нали не очаквате от мен да кажа точно определена цифра или точно време. Това зависи от много фактори. Зависи от състоянието на външните пазари, на местния пазар, от българската икономика като цяло, от данъчна и бюджетна политика. И от регулаторна рамка. Има много фактори, които влияят върху повишаването на лихвените проценти. Това не е еднозначен процес.

Какъв е темпът на кредитирането?

В България кредитирането върви с добър тренд. Поне по статистически данни за април ръстът е 7%, а на годишна база около 30-35%, което е в рамките на това, което очаква БНБ. Според мен това е съвсем нормално. Аз не виждам да бъде полезно за икономиката на България да се спре изцяло кредитирането. Ние продължаваме да кредитираме нашите клиенти. Цената на ресурса се повиши и заради това, че минималните задължителни резерви/МРЗ/ станаха 12% още през септември миналата година. Това е един вид данък, който банките плащат – има един огромен ресурс, който е безлихвен.

Може ли Асоциацията на българските банки, без да искам да ви поставям в конфронтация с БНБ, да предприеме инициатива за разговори да се търси някакво омекотяване около повишаването на лихвите?

Аз вече казах, че банковата система е много добре регулирана. БНБ наблюдава банковата система – поведението на всяка една от търговските банки. Аз разчитам, че УС на централната банка ще вземе най-правилните решения за стабилността на банковата система. Никога БНБ не е предприемала каквито е да е действия без да е потърсила разговори, срещи с УС на АББ. И аз смятам, че когато настъпят условията за такова понижение на МЗР УС на БНБ ще вземе подобно решение.

Питам Ви, защото когато бе взето това решение, ръстът на кредитирането бе много по-висок от сегашния.

Има все пак едно овладяване на този ръст на кредитната дейност.

Какъв е размерът на лошите кредити?

Около 3-4%, което не е високо. И бих добавила, че качеството на кредитния портфейл на банковата система в България е добро.

През годината вече се заговори, че все повече хора се връщат към банковите депозити, така ли е?

Така е и е обяснимо. Обяснява се с кризата на финансовите пазари. Това че Фондовата борса в България спада, означавана, че инвестициите във взаимни фондове и реализираните от тях доходи през миналата година, не могат да се повторят през тази. Някои от клиентите, да кажем, не бяха подготвени добре финансово. Тоест, правейки една високорискова инвестиция, трябва много по-дълъг времеви хоризонт да я държиш. Примерно, ако е в най-високорисковите фондове, трябва да я държиш между 3 и 5 години, за да се избегнат флуктуациите на фондовите цени. Това обаче поради финансовата криза, която доста шумно се отрази в България, накара голяма част от хората да продадат дяловете си във фондове, т.е. своите акции. Това означава, че в някои случаи те ги продадоха и на загуба. И за да преодолеят тези загуби, те ги внесоха в банкови депозити, където лихвата е сигурна, т.е уговаря се още в началото.

Имате ли данни за ръста на депозитите?

Ръстът на депозитите е 29.9% на годишна база през март. И обемът на депозитите нарасна до 19.7 млрд. лв. към края на първото тримесечие.

Тенденцията започва от края на миналата и началото на тази година. Веднага след финансовата криза. Ръстът на вложенията на физическите лица във фондовете намалява с 40% на годишна база. Говоря за взаимните фондове.

Как оценявате този процент?

Според мен е добър. При 30% ръст на кредитите, имаме 29.9% ръст на депозитите.

Тези близо 30% от Борсата ли са?

Не. Не са само от борсата. Има и клиенти, които досега не са ползвали банкови услуги.

Какво предпочитат клиентите – левови или валутни депозити?

Трудно е да се каже, но според мен продпочитат валутните депозити. Зависи от това, какво им е по-изгодно. Всеки индивидуално прави преценка. От много фактори зависи.

* Още по темата четете в DarikFinance и утре