С все по-осезателното навлизане в изборна кампания, атаките към банките ще се засилят – такива са очакванията на сектора, към който има доста критики. Засега банкерите се предпазливи и в коментарите си за законодателните промени, тъй като предстои приемането на европейски директиви за различни кредитни продукти, а и текстовете у нас са още „на чернова”.

Каква ще бъде банковата 2011 г. според сигналите от първите два месеца? Отговор потърсихме от Виолина Маринова, председател на Асоциацията на търговските банки в България.


Първите два месеца традиционно са по-слаби, но това е било така и преди година и назад. В кредитирането има по-слаб интерес от страна на клиентите ни. При ипотечните кредити е обяснимо. През януари има инвентаризация на съдилища, не могат много бързо да се изповядват сделки. Но има и друга причина – предпазливостта на хората, които се опитват да теглят кредити от неизвестността какво ги очаква в близко бъдеще: дали ще имат работа, дали ще имат добри доходи, за да си обслужват задълженията, което също е положително, защото те си дават сметка дали могат да обслужват своите задължения, което не беше така в предходните периоди, когато имаше бум на пазарите. Това е за гражданския портфейл.

Фирмите също са много предпазливи, защото, за да направят една инвестиция днес, трябва да е ясно как тази инвестиция ще се възстанови в период от няколко години, в които те са направили разчетите. В общи линии се теглят оборотни средства и по-предпазливо кредити за инвестиционни нужди.

Разбира се, ние, банките, се стремим да им подготвим едни добри продукти. Знаете, непрекъснато текат реклами с промоционални предложения – и за потребителски, и за ипотечни кредити. Ние се стараем да предлагаме цялата гама от продукти, които имаме, но това не означава, че всеки ще получи кредит от банката, защото ние научихме от тази криза да преценяваме риска от всеки един кредитоискател. Изискванията са малко по-задължени от преди кризата, които бяха.

Как изглеждат тези тенденции в цифри?

Качеството на кредитните портфейли се влоши. Ако вземем например само една година – нередовните кредити над 90 дни, които в края на 2009 г. бяха 6,42 % в 2010 г. вече те са 11.4%. Това говори колко голямо влошаване има на кредитните портфейли. Това означава усилия от страна на банките и генериране на разходи за провизии при класификацията на кредитните експозиции, означава и поддържане на една висока капиталова адекватност, която е 17.4 в края на 2010 г. Разбира се, тя е значително по-висока от нормативно изискуемата, която е 12, но все пак банките трябва да разполагат с един добър капиталов буфер, за да могат да издържат и едно продължаващо влошаване на портфейлите, защото ние все пак сме длъжни да го прогнозираме.

Относно ръста – има осезаем ръст на депозитната база с около 6 % и това идва от предпазливостта на българина да спестява парични средства. Знаете, българите имаме една поговорка – бели пари за черни дни. По-скоро спестяват гражданите, отколкото фирмите, защото фирмите използват средствата си, за да издържат на ситуацията, в която се намираме.

Много е важна икономическата среда, в която работим – вътрешната и разбира се, външната, защото ние се намираме в една глобална криза. Това рефлектира и върху намаление на финансовите резултати на банките. През 2010 г. спрямо 2009 г. 24 % е спадът на финансовите резултати и това е съвсем нормално.

Не трябва да се насажда мнението „ето на, банките печелят едни пари”. Тези пари са насочени към капиталовата база на банките, за да могат те да бъдат силни. Не мисля, че има българин, който смята, че банковата система трябва да има затруднения. Ако това се случи, това би застрашило държавата.

Как смятате, че ще се развие кредитният пазар тази година?

Аз не очаквам огромен бум в кредитния пазар тази година. Той ще се съживи от март до края на годината, но не очаквам някакъв особен осезаем нетен ръст. Според мен той ще бъде не особено висок – до 3-4 %.

Как ще се движат лихвите по кредитите?

Всички нови продукти на банките са на по-ниски лихвени проценти, което разбира се е и понижение на лихвените проценти по депозитната маса, по привлечените депозити, тъй като ние се финансираме основно от вътрешния пазар и по-малко от външния. Доверието все още не е напълно възстановено. Това означава, че засега ние не предвиждаме увеличаване на лихвените проценти, освен ако някое обстоятелство не принуди банките да предприемат такова действие.

Днес има едно много силно изказване на омбудсмана срещу банките, че са прекалили с лихвите.

Аз не мога да коментирам изказването на омбудсмана. Лихвите на банките са такива, каквито биха могли да си ги позволят в зависимост от цената на ресурса, цената на риска, а тя зависи и от икономическата среда. Трябва да ви кажа, че банките имат много висока икономическа ефективност и ако някой ми покаже друга структура в страната с такава ефективност – разходи към приходи, аз бих го признала, че е вярно.

Ние самите провеждаме много стриктен контрол върху нашите разходи, а и нашите собственици го правят. Не мога да приема, че може да ни упрекнат, че не правим разумни разходи и това го заявявам много отговорно. Ако се погледне ефективността на банките, ще се види колко е висока тя във всяка една от банките. Не мога да кажа на какво почиват тези твърдения.

Те почиват на твърдението, че лихвите се формират непрозрачно и голяма част от тях се дължат на вътрешни проблеми на банките.  

За да се коментира това, трябва да се влезе в дълбочина. Да не забравяме, че в Закона за потребителския кредит, който миналата година имаше изменение и се въведе задължение за банките да посочват на техните сайтове информация за формирането на лихвените проценти. Това беше направено с ясната увереност, че това, което ние посочваме на нашите сайтове, е неразбираемо за клиентите, които нямат финансови познания, защото там са формули, терминологии, които не всеки добре познава. Непознаването на терминологията поражда по-голям негативизъм, отколкото ако отидат в банката да им се обясни принципа, по който се формират тези лихвени проценти.

Не мога да се съглася, че лихвените проценти в България са много високи, защото ако погледнем, годишният процент на разходите в Чехия в момента е 15.94 %, в България е 13.95%. В Естония е 23.35%. Най-високи ли са лихвите в България? А и това, което цитирам, е ГПР, а лихвите са много по-ниски.

Какво ще се случи на депозитния пазар?

На депозитния пазар – в момента, както виждате, в банковата система има висока ликвидност. В нормативната уредба тя е 12 %, препоръчителната от БНБ е 15 %, ние имаме около 16 %. Не смятам, че имаме ликвидни проблеми, за да се налага да вдигаме лихвите, но разбира се, това зависи от много вътрешни и външни фактори.

Като цяло какво очаквате за 2011 г.?

Аз лично бих искала да има доста позитивни действия, но съм умерен оптимист. Смятам, че ще има продажби и на кредитните, и на депозитните продукти, но не очаквам огромни ръстове. Моето желание е да се задържи влошаването на портфейла, но с ясното създание, че то ще продължи.