Колкото по-умни стават устройствата в джоба ни, толкова повече ние оглупяваме,  гласи една от модерните максими. Причината толкова много хора да я споделят, се крие разбира се в умните ни телефони и в практичните приложения за тях. Те ни спестяват мисленето в много ситуации - в магазина, където четат баркодове вместо нас, на улицата, където ни служат като навигационна система. Причина са и великолепните интернет програми и търсачки, благодарение на които няма нужда да помним всичко, защото винаги можем да си го намерим в мрежата.

Доколко достъпът до такива умни джаджи прави мозъците ни мързеливи е тема на научни експерименти, които учените от години провеждат. Периодично в медиите се появяват техни изводи, които понякога стряскат, но понякога удивляват с оптимизма си. При всички положения винаги са силно противоречиви.

В книгата на Лари Розен, наречена “iDisorder: Анализ на нашата пристрастеност към  технологиите и начините за преодоляването й" се заключава, че смартфоните като iPhone, Android и Blackberry ни влияят психологически и променят поведението ни към по-арогантно. Младите хора изпитват безпокойство, ако не са си проверявали съобщенията в телефона или не са влизали през него в социалните мрежи за по-дълъг период от време.

Според изследване на Nielsen средното количество съобщения, които един американски тийнейджър приема на месец през телефона си, е 3 417, което означава, че той получава по 7 - 8 съобщения на час на SMS, на имейла си или на профилите си в социалните мрежи. В сайтове като Facebook и Twitter, където хората споделят статуса си, почти всичко започва с "Аз, аз, аз". Ако това "аз" присъства по-често от думичката "ние", значи имаме проблем, казва Розен. Според него сегашното поколение се намира в хватката на технологиите и това е притеснително, защото води до промяна на поведението и морала. Хората не могат да понесат мисълта, че телефоните им не са с тях. Не могат да не ги поглеждат честичко, дори в театъра, в църквата.

Бях на ваканция в Хавай, разказва авторът. Там видяхме двойна дъга. Близо до мен имаше деца, които й се наслаждаваха и сочеха към небето с пръст, а през това време родителите им се бяха заели да фотографират явлението на смартфоните си. Можете ли да се насладите на дъгата през плазмения екран?

Авторът препоръчва да се положат усилия за поддържане на здравословна дистанция от тази пристрастеност към устройствата. Според него лечението може да започне с 15 минути на ден, след което интервалите, през които сме далеч от смартфоните си, да се увеличават до половин, един час и повече.

И докато при смартфоните учените говорят за промяна на поведението и пристрастяване, то по отношение на продуктите в интернет, като например Google, излизат резултати, които показват, че такива програми повече помагат, отколкото вредят.

Списание Science публикува открития на учени от университета в Колумбия, според които ползването на Google води до подобрения в способностите ни да извикваме определена информация в мозъка си. Според изследователите, разчитайки на това, че когато нещо ни потрябва, винаги можем да го потърсим в Google, ние не оставяме мозъка ни да закърнее, като го лишим от гимнастиката на помненето. Напротив, това ползване на търсачката изгражда в мозъка ни нови схеми за това как помним информацията. Запаметяват се пътищата, през които да достигнем до информацията, която ни трябва.

От Science илястрират това с пример. Ако някой ви попита колко национални флага са само от един цвят, вие едва ли ще започнете да мислите за знамената. Първото нещо, което ще ви хрумне, е как да намерите тази информация. Ако сте активен в Google, най-вероятно ще посегнете първо натам с набор от ключови думи.

Ако това не успява да убеди привържениците на тезата, че Google ни прави глупави, съществува още едно изследване от 2008 година на UCLA, според което неизползването на Google ни прави още по-глупави. Екипът от учени е изследвал група от доброволци на възраст от 55 до 76 години и е наблюдавал мозъчната им дейност на апарат. Оказва се, че онези, които използват интернет, за да изпълнят дадените им задачи, отчитат повишена мозъчна активност и по-бързи реакции при вземането на решения, спрямо останалите участници в експеримента. 

Мултитаскингът, обаче, е вреден, заключават учените. Те са изследвали какво се случва с мозъка ни, когато едновременно ни разсейват няколко неща, докато сме онлайн. Краткосрочната памет се влошава при мултитаскинг, като при хората над 30 години, разсейването води до по-големи проблеми.