Под иначе похвалните намерения за „качествен труд“ и „иновативни умения“ обаче се крие хронична слабост на българската активна политика на пазара на труда: доминацията на субсидираната заетост като универсално решение за дисбалансите на пазара. Държавният бюджет за активна политика на пазара на труда (АППТ) в абсолютна стойност е същият – 88 млн. лв., но се разпределя върху по-малко хора, което повишава разхода „на човек“.
На практика с по-голям бюджет спрямо предходната година се планира да бъдат обхванати по-малко хора. Това на пръв поглед подсказва за смяна на фокуса от механично отчитане на „брой назначени“ към качество и устойчивост на подкрепяната заетост, смятат от ИПИ.
Според тях цифрите имат и друго обяснение: част от увеличението на средния разход на участник е просто резултат от по-високата минимална работна заплата – без непременно това да води до подобряване на придобиваната квалификация, иновативни обучения или по-дългосрочни перспективи за обхванатите лица.
За съжаление, и през 2025 г. държавната политика по отношение на заетостта няма да насочи достатъчно усилия и средства върху качеството, а отново върху количеството на предлагания труд, макар и работодателите да изпитват остра нужда от квалифицирани работници. Вместо подобряване и прецизно таргетиране с оглед на потребностите на системата за професионално обучение и преквалификация, държавата залага предимно на краткосрочни схеми за субсидирана заетост
По линията на АППТ почти 85% от средствата са разпределени за субсидирана заетост, вместо за обучения, квалификация и преквалификация. Тази практика продължава макар почти всички държави членки на ЕС да я избягват поради липсата на осезаем дългосрочен положителен ефект.

istock
Има временен ефект: Субсидираната заетост има краткотраен положителен ефект върху дохода на включените участници, но рядко води до трайно задържане след края на субсидията.
Регистър за неработещите у нас: Ключ към работна сила или закъснял опит
Рискови изкривявания: Работодателите могат да заменят вече наети служители с „по-евтини“ субсидирани работници или да отложат естествени инвестиции в автоматизация и обучение.
Пропусната полза. Всеки лев, заключен в субсидии, е лев, който не достига до по-гъвкави инструменти като ваучери за придобиване на нови полезни умения, индивидуални сметки за квалификация или персонализирани кариерни услуги – те се харчат, за да крепят временни работни места, които често изчезват в мига, когато субсидията спре.
По програма „Започвам работа“, Компонент 3 „Заетост“ (от ОПРЧР) са предвидени 115 млн. лева за създаване на 2000 работни места – тоест едно субсидирано работно място струва близо 60 хил. лева, докато програмата DiGi, която се финансира със средства ПВУ и има за цел повишаване на дигиталните компетенции и умения на 200 хиляди души е с бюджет от 109 млн. лева. Сметката сочи, че за обучението на едно лице ще се осигурят средно малко над 500 лева.

istock
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase