Допълнителен трудов договор: правата и задълженията при работа на второ място

Много хора търсят възможност за допълнителни доходи чрез втора работа, но не винаги знаят какви са правилата – имат ли право да работят на втори трудов договор, колко часа могат да работят общо, как стоят осигуровките и могат ли да бъдат уволнени заради допълнителната работа.

Българското законодателство урежда тези въпроси в Кодекса на труда (КТ). Ето най-важното, което трябва да знаете, ако планирате работа на второ място.

Какво представлява допълнителният трудов договор

Основният правен инструмент за работа на второ място е трудовият договор за допълнителен труд. Той се сключва писмено и урежда работа, която се извършва извън работното време по основния трудов договор.

Трудовите договори в България - видове, условия, предимства

Кодексът на труда предвижда два основни варианта:

• Допълнителен труд при същия работодател – по чл. 110 от КТ. Тук работата по допълнителния договор трябва да е различна от тази по основния – не можете да работите „извънредно" по същата длъжност чрез втори договор.
• Допълнителен труд при друг работодател – по чл. 111 от КТ. Това е по-често срещаната ситуация в практиката.

Има и трети вариант – договор за работа през определени дни от месеца (по чл. 114 от КТ). Подходящ е, когато работите само в избрани дни – например всеки уикенд или няколко конкретни дни месечно.

Има ли ограничение колко може да се работи общо

Да. Кодексът на труда поставя ограничения върху общото работно време, за да защити здравето на работещите и правото им на почивка.

istock

По правило общата продължителност на работното време по всички трудови договори не може да надвишава:

• 40 часа седмично за ненавършилите 18 години;
• 48 часа седмично за пълнолетните работници и служители.

Това означава следното – ако основният ви договор е стандартен (8 часа дневно, 5 дни седмично), вие вече работите 40 часа седмично. В този случай без допълнителни условия обикновено остават още до 8 часа седмично за втори трудов договор.

Законът обаче допуска и изключения.

Кога може да се работи над 48 часа седмично

Пълнолетен работник или служител може да работи и повече от 48 часа седмично, но само ако е дал изрично писмено съгласие.

Това съгласие:

• не се предполага автоматично от подписването на втория договор;
• трябва да бъде изрично и писмено;
• при договор по чл. 111 КТ се дава на работодателя по допълнителния трудов договор;
• важи за период не по-дълъг от 4 месеца, след което при необходимост се подновява.

Много важно е и друго: ако служителят откаже да даде такова съгласие, работодателят няма право да го санкционира или да го принуждава да работи над 48 часа седмично.

Как се смятат часовете на практика

Тук често възниква объркване, защото хората казват „втори договор на 4 часа", без да уточнят дали става дума за 4 часа на ден, 4 часа седмично, или 4 часа само в определени дни.

Какви удръжки се правят от заплатата ви и кога са незаконни

Законът гледа общата седмична заетост по всички договори. Ето няколко практически примера:

Пример 1: Основна работа на 8 часа + втори договор на 4 часа само в събота

• Основен договор: 40 часа седмично
• Втори договор: 4 часа седмично
• Общо: 44 часа седмично

Това обикновено е допустимо без допълнително съгласие.

Пример 2: Основна работа на 8 часа + втори договор на 2 часа дневно, 5 дни седмично

• Основен договор: 40 часа седмично
• Втори договор: 10 часа седмично
• Общо: 50 часа седмично

Тук вече се преминава границата от 48 часа и е необходимо писмено съгласие.

Пример 3: Основна работа на 8 часа + втори договор на 4 часа дневно, 5 дни седмично

• Основен договор: 40 часа седмично
• Втори договор: 20 часа седмично
• Общо: 60 часа седмично

Това също изисква изрично писмено съгласие и трябва внимателно да се следи дали се спазват задължителните почивки.

Пример 4: Основна работа на 4 часа + втори договор на 4 часа дневно

• Основен договор: 20 часа седмично
• Втори договор: 20 часа седмично
• Общо: 40 часа седмично

Тук няма проблем с лимита.

Именно затова не е достатъчно просто да се каже „имам втори договор на 4 часа". Важно е как точно са разпределени тези часове през седмицата и каква е общата заетост по всички договори.

📌 За повече информация какви права имате при пълно и непълно работно време – вижте нашата статия „Митове и истини: Губим ли права, ако работим на непълно работно време".

Има и задължителни почивки

Дори когато служителят е дал писмено съгласие за работа над 48 часа седмично, законът задължително гарантира:

• минимум 12 часа непрекъсната междудневна почивка;
• минимална седмична почивка (при петдневна работна седмица – 48 часа).

Това означава, че някои комбинации от два договора може да са допустими на теория, но практически да нарушават задължителните почивки и да не могат да се прилагат законно.

istock

Например, ако приключвате работа по основния договор в 18:00 ч., а на следващия ден започвате отново в 9:00 ч., не можете да работите на второто място до късно през нощта, защото трябва да бъде осигурена поне 12-часова непрекъсната почивка.

Трябва ли основният работодател да даде разрешение

По правило не.

Служителят не е длъжен да иска разрешение от основния си работодател, за да сключи договор за допълнителен труд. Има обаче едно важно изключение – ако в основния трудов договор има клауза за неконкуренция.

Освен това служителят е длъжен да уведоми втория работодател за работното си време по основния договор, за да може да се следи дали се спазват законовите ограничения.

Внимателно с клаузата за неконкуренция: какво е валидно и какво не

Тук има една много важна тънкост, която рядко се обяснява разбираемо. Клаузите за неконкуренция в българското трудово право работят различно в зависимост от периода, който засягат:

По време на трудовия договор: Клаузата за неконкуренция е валидна. Дори без специална клауза, всеки служител има задължение за лоялност към работодателя си и не може да работи за директен конкурент, докато е в трудово правоотношение с него. Това е общо правило от Кодекса на труда.

Може ли работодателят да ви забави заплатата - какво гласи законът

След прекратяване на трудовия договор: Тук правилата са коренно различни. Клаузите, които ви забраняват да работите за конкурент след напускане, в огромната част от случаите са нищожни според постоянната практика на Върховния касационен съд. Причината е, че те нарушават конституционно гарантираното право на свободен избор на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията).

Това означава, че ако в трудовия ви договор пише „в продължение на 2 години след прекратяване не можете да работите за конкурентна фирма" – тази клауза най-вероятно не е валидна и не подлежи на изпълнение. Дори да е придружена с неустойка, бившият работодател трудно ще успее да я събере по съдебен ред.

Внимание обаче за следните неща, които наистина са валидни и след прекратяване:

• Клауза за конфиденциалност – задължение да не разкривате търговски тайни, технологии, бази данни на клиенти. Тези клаузи са валидни и наказуеми.
• Забрана да привличате клиенти или служители на бившия работодател.
• Задължение да върнете или унищожите служебна информация при напускане.

Тоест: бившият работодател не може да ви забрани да работите при конкурент, но може да ви забрани да отнесете със себе си негови клиенти, тайни и поверителна информация.

istock

Финансови аспекти: осигуровки и данъци

Възнаграждението по втория трудов договор подлежи на облагане с данъци и осигуровки, както и доходът по основния договор.

Социалните и здравноосигурителните вноски се дължат и върху двата дохода, като се спазва максималният месечен осигурителен доход. Ако сборът от възнагражденията надхвърли този праг, осигуровки се дължат само до достигането му.

По-високият осигурителен доход може да има положително влияние върху бъдещите пенсионни права, особено ако не е достигнат максималният осигурителен доход. Колкото по-висок е осигурителният ви доход през годините, толкова по-висок ще е и индивидуалният ви коефициент при изчисляване на пенсията.

Данък общ доход в размер на 10% се удържа и от двете възнаграждения, като в някои случаи може да се наложи подаване на годишна данъчна декларация – особено ако имате доход и от други източници или сте надхвърлили максималния осигурителен доход.

📌 За повече информация как осигурителните прагове влияят на бъдещата ви пенсия, обезщетенията при болничен и майчинство, прочетете нашата статия „Минимален и максимален осигурителен доход: Пълният наръчник за всеки работещ".

Отпуска и болничен при два трудови договора

При работа на два трудови договора имате право на платен годишен отпуск и по двата договора.

Отпускът се ползва отделно при всеки работодател и трябва да бъде съгласуван и на двете места, ако искате реално да почивате. Тоест ако искате две седмици пълна почивка, трябва да подадете молба за отпуск и пред двата работодателя за същия период.

При болничен лист документът се представя и на двамата работодатели, а обезщетението се изчислява въз основа на осигурителния доход по всеки договор. Тоест получавате две отделни обезщетения – едно от всеки работодател.

Могат ли да ви уволнят заради втората работа

Самият факт, че работите на второ място, не е основание за уволнение. Проблем обаче може да възникне в няколко ситуации:

Нарушение на клауза за неконкуренция (валидна по време на договора). Ако работите за пряк конкурент на основния си работодател по време на трудовото правоотношение, това може да бъде основание за дисциплинарно производство. Това е валиден случай – тук клаузата работи.

Влошаване на работата по основния договор. Ако заради преумора започнете да закъснявате, да допускате сериозни грешки или да не изпълнявате задълженията си качествено, работодателят може да документира тези проблеми и да предприеме действия. В този случай той не ви уволнява заради втората работа, а заради несправянето с основната.

Конфликт на интереси или злоупотреба с информация. Използването на служебна информация, контакти, техника или ресурси от основната работа в полза на втория работодател се счита за сериозно нарушение на трудовата дисциплина.

📌 За повече информация какво представляват най-честите нарушения на трудовите права и как да реагирате, ако ги срещнете, вижте нашата статия „Кога работата ви ограбва: Най-честите нарушения на трудовите права в България".

По-строги правила за държавни служители

При държавните служители правилата са значително по-строги. Те трябва предварително да получат писмено разрешение от своя ръководител, преди да започнат втора работа. Ако започнат допълнителна работа без необходимото разрешение, това може да доведе до дисциплинарни последици – включително до прекратяване на служебното правоотношение.

Освен това има конкретни длъжности, при които изобщо не се разрешава допълнителна работа – например за съдии, прокурори, следователи и определени категории държавни служители.

Накратко: какво трябва да запомните

• Вторият трудов договор е напълно законен. Не ви трябва разрешение от основния работодател, за да го сключите.
• По правило общото работно време не трябва да надвишава 48 часа седмично.
• Над 48 часа се работи само с изрично писмено съгласие.
• Писменото съгласие важи за период до 4 месеца, след което се подновява.
• Дори при съгласие за работа над 48 часа задължително трябва да се спазват междудневните и седмичните почивки.
• Вторият договор може да бъде на 2, 4 или 6 часа, но трябва да се гледа общата седмична заетост.
• Осигуровки и данъци се дължат и върху втория доход, до достигането на максималния осигурителен доход.
• Имате право на отпуск и болничен и по двата договора.
• Основният работодател не може да ви уволни само защото имате втора работа.
• Клаузите за неконкуренция след прекратяване на трудовия договор обикновено са нищожни – клаузите за конфиденциалност обаче са валидни.

В крайна сметка работата на втори трудов договор е напълно легитимен начин да увеличите доходите си. Просто е важно да познавате правата си – и да не позволявате никой да ви ги ограничава с клаузи, които законът не признава.