Онлайн магазините, които продават храни, ще трябва да се регистрират като всеки друг магазин, ако искат да работят. Това предвижда проектът на изцяло нов Закон за храните, който беше представен от Министерството на земеделието и храните и агенцията по храните. Проектозаконът е качен на сайта на земеделското министерство за обществено обсъждане.
Ако решите да започнете да въртите онлайн търговия с храни ще трябва да подадете уведомление до дирекцията по безопасност на храните, което да съдържа вашите данни, както и начина, по който ще предлагате стоките си. Трябва подробно да обясните средствата си за комуникация с клиентите като, например електронен адрес, интернет страница, телефонен номер или пощенски адрес. Ако законът бъде приет в Народното събрание глобата, която може да получи физическо лице за предлагане на хранителни продукти през нета без регистрация, е от 500 до 1500 лв. Юридическите лица ще трябва да извадят от джоба си между 1000 и 2500 лв.
От проекта става ясно, че всички етикети на храните трябва да бъдат на български език. Етикетът обаче не трябва да прикрива съдържанието на опаковката, ако продуктът е внесен от друга държава и съответно е на чужд език.
Друга новост е въвеждането на обособени места в хранителните вериги и малките магазини за т.нар. „охладено“ месо. По този начин пресните меса ще са на едни щандове, а ако са обработвани – на други. Търговците ще бъдат задължени да поставят на видно място информация за страната или мястото на произход на месото, датата на месодобива, както и срока на годност.
Специално внимание се обръща на хранителните добавки, които се ползват основно от фитнес маниаците, като протеини и други подобни. Фирмите ще трябва предварително да уведомят Министерството на здравеопазването при пускане на продуктите за първи път на пазара.
Изпълнителният директор на Агенцията по храните д-р Дамян Илиев разказа за случаи, в които чрез реклама на хранителни добавки се залъгват потребителите, че се лекуват онкологични заболявания. Именно такъв вид подвеждащи реклами също ще насочат вниманието на инспекторите да проверяват състава, качеството и контрола на тези хранителни добавки от мястото, където те са произведени, през вноса им в страната, ако те са чуждо производство, до разпространението им и употребата им в търговската мрежа.
В новия закон се предвижда и сериозен скок на глобите – от 2 до 8 пъти. Най-голямо увеличение се предвижда, ако се произвеждат и продават храни с над допустимите количества оцветители и ароматизатори в тях.
Глобата в момента е от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение санкцията е скачала до 1000 лв. С новия закон нарушителите ще бъдат глобявани от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушаване на закона – сумата се покачва до 6 бона.
"С новия Закон за храните смятам, че даваме пример за това как трябва да се работи законодателство и как то трябва да премине всички етапи на съгласуване със заинтересованите страни", подчерта министърът на земеделието Десислава Танева. По думите ѝ новият закон трябва да доведе до много по-висока степен на сигурност и доверие у потребителя за храните, които консумира и които се предлагат на пазара.
Ще бъде създаден и национален съвет по храните към министъра на земеделието, които да следи държавната политика в сектор храни, пише още в закона.