Според най-новото изследване на Евробарометър 53 на сто от младите хора в Европа проявяват готовност или желание да работят в друга европейска държава, но липсата на средства им пречи да направят първата стъпка в тази посока, като завършат част от  образованието си в чужбина, се посочва в съобщение за БТА на Евробарометър.   

Изследването отразява голямо несъответствие между широко разпространеното желание на младежите да работят в чужбина и реалната мобилност на работната сила - към момента по-малко от 3 на сто от работещите европейци не живеят в родината си.

Проучването, направено в рамките на стратегията на Комисията "Младежта в движение", се публикува в навечерието на Европейската седмица на младежта (15-21 май 2011 година).

"От изследването се вижда, че младите хора имат желание и готовност да работят в чужбина. Това е добра новина за Европа, но за съжаление младежите все още срещат твърде много спънки. Трябва да улесним тяхното образование, обучение или работа в
чужбина и да ги информираме по-добре за възможната финансова подкрепа чрез различни програми на ЕС, като "Еразъм", с чиято помощ могат за пръв път да живеят извън родината си. Днес две от най-големите предизвикателства пред нас са младежката
безработица и ниският икономически растеж, а по-мобилните студенти, работници и служители са част от решението", посочва европейският комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу, цитиран в съобщението.

Изследванията сочат, че студенти, които са завършили част от образованието си в чужбина, имат по-големи шансове за успех на трудовия пазар, както и за работа в чужбина на по-късен етап в живота си. Работодателите ценят придобитите от тях умения - като владеене на чужд език, адаптивност и междуличностна комуникация.

Според изследването само един от седем млади европейци (14 на сто) е учил в чужда държава. Основната пречка за мнозина е липсата на средства. Общо 33 на сто от всички младежи, изразили желание да заминат в чужбина, са посочили, че не могат да си го
позволят финансово; близо две трети от реално пътувалите (63 на сто) е трябвало да разчитат на лични средства или спестявания.

"Тази констатация подчертава необходимостта да засилим програмите ни за мобилност, които имат отлична възвращаемост", допълва Василиу.