През последните месеци сме свидетели на засилена активност и поредица от действия на асоциациите на ВЕИ-инвеститорите. Тревогите и мотивите им са разбираеми – всички сериозни инвеститори, както и техните кредитори, имат нужда от дългосрочна стабилност и доверие в правилата. Първоначално те търсеха справедливост от ДКЕВР, въпреки че не липсваха и трансперанти със стандартните призиви да изгоним ЕВН и ЧЕЗ. Комисията беше идентифицирана като ключовата фигура, която има отговорността и властта да реши проблемите.

Така започва позицията по темата на Инситута за енергиен мениджмънт, разпространена днес. Според специалистите в него проблемът има разрешение, но то не е само във вдигането на крайната цена на електроенергията.
 
Напоследък наблюдаваме интересна трансформация – на прицел вече не са толкова институциите в страната, колкото компаниите, задължени да изкупуват възобновяемата електроенергия.

Зародишът на конфликта

Да си припомним зародиша на разразилия се конфликт – след решението на ДКЕВР за цените от юли 2012 до юни 2013 се разбра, че приходите, които ще бъдат събрани чрез зелената добавка, не са достатъчни и компаниите-купувачи ще са изправени пред невъзможност да изкупуват електроенергията от ВЕИ по одобрените преференциални цени.

Сигнал за затруднения в тазгодишните калкулации беше решението за ДКЕВР за зелена добавка, равна на 11,10 лв/МВтч, при положение, че беше публикувано и обсъдено предложение за 8,65. Така, в рамките на три дни, годишната обществена подкрепа за ВЕИ беше повишена с над 100 млн. лв. – от 365 на 466 млн. лв. за едногодишния период.

Напрежението започна, когато се оказа, че и тези суми няма да са достатъчни. Не намерихме официална информация, но по наши изчисления дефицитът за годината ще е около 400 млн.лв.

Опити за решаването му

Дефицитът може да бъде намален наполовина (но не и премахнат!) при две условия: първо, ако производителите от ВЕИ се съгласят като компромис да плащат въведените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата до края на юни 2013 и второ, ако се намери приемлив начин събраните средства чрез временните цени да бъдат прехвърлени от мрежовите компании към НЕК-Обществен доставчик и Крайните снабдители, които законово са задължени да изкупуват и поради това са потърпевшите.

Дори при сбъдването на този оптимистичен вариант, проблемът с недостигащите пари си остава.

Какво решение предлага, например, Българската ветроенергийна асоциация? Купувачите (в случая - ЕВН Електроснабдяване) да намерят недостигащите средства, за да си плащат задълженията и „доблестно“ да изчакат до следващата година - до следващо ценово решение на регулатора, което да ги компенсира.

Предложението изглежда резонно - по подобен начин през месец юни регулаторът включи в зелената добавка допълнителни 3 лв/ МВтч, за да компенсира НЕК за претърпeни загуби в размер на 120 млн. лв. от покупки на ВЕИ- електроенергия за предишната година.

Все пак проблемът си остава

Изглежда резонно, но само на пръв поглед. Ако се вгледаме по-внимателно в профила на компаниите, задължени да изкупуват възобновяемата електроенергия, ще видим, че това са компании, които нямат активи, освен ако не броим офисите им, макар че действително през тях минават огромни парични потоци. Те събират пари от клиенти, но ги връщат назад по веригата, като при тях остават нищожни финансови средства – надценката, която им покрива административните разходи.

Не е реалистично да се очаква, че те имат провизии в такъв размер, че да поемат дефицита в системата за предстоящия регулаторен период – до следващото решение на ДКЕВР. Още повече, че такъв риск никога не е бил провизиран. И това е така, защото разходите, предизвикани от задължения към обществото би трябвало да се компенсират от обществото, а не да предизвикват финансови рискове на отделни търговски субекти.

Нека да видим, ако нищо не се направи, докъде ще се стигне? Като публични компании крайните снабдители публикуват всяко тримесечие финансовите си резултати. За една от компаниите оповестените вече данни сочат, че натрупаните към 30.09.2012 г. загуби са близо 11 млн.лв. И това е само началото.

Настоящата ситуация заплашва с банкрут и двете страни – и тези, които продават енергия, и тези, които индиректно реализират задълженията на обществото да я изкупува. Така че интересите и на двете страни са еднопосочни – ВЕИ производителите имат нужда от финансово стабилен купувач на енергията им като гаранция за стабилност и на собствения им бизнес.

Решението на проблема – не непременно чрез повишаване на цените

Да не забравяме природата, първопричината на проблема все пак – действията, които сега се правят, целят да се реши въпросът как да се покрие дефицитът, без да се повишат крайните цени.

Разходите, предизвикани от задължения към обществото, следва да се покриват от обществото, за което трябва да се създадат подходящите механизми, както това е записано и в закона.

И тези механизми далеч не се изчерпват само с повишаване на цените на енергията за крайните потребители.