Изминалата седмица премина под знака на множество интересни явления по международните пазари, но една новина направи особено силно впечатление и ни накара да поразсъждаваме над краткосрочното бъдеще на фондовите пазари. Започналото възходящо движение на основните борсови индекси на Wall Street стана на две години в сряда, 9 март. Индустриалният индекс и водещ показател за състоянието на американската икономика Dow Jones приключи седмицата над 12 000 пункта, което е почти двойно от регистрираното дъно преди 24 месеца. Въпреки високата цена на петрола и храните, бушуващите революции в Северна Африка и Близкия изток, както и опустошителното земетресение в Япония, темпът на поскъпване на акциите изглежда несломим.

 

Каква обаче е причината пазарът контролиран от бикове да продължава толкова дълго и то толкова скоро след една от най-тежките финансови кризи за последните сто години? Експертите са на мнение, че десетките правителствени програми за стимулиране на икономиката са основният двигател на пазара, което обаче крие и съществени рискове за продължаващия му възход. Само за две години световните централни банки и правителства наляха ударно в пазара 12 трилиона долара, което е безпрецедентна финансова помощ, равняваща се по размер на брутния вътрешен продукт на Съединените щати. Думите на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке от 2007 г., който твърдо обяви, че ако трябва ще „изсипва долари от хеликоптер, за да стабилизира пазара”, сега са вече реалност в действие. Притеснителното тук е, че американското правителство заложи краен срок за държавната финансова помощ до юни тази година, а до тогава остават по-малко от три месеца. По всичко личи, че пазарът до сега е галопирал вследствие не толкова на фундаментални икономически показатели, а на допинга, инжектиран посредством трилионните доларови програми за възстановяване на икономиката.

 

Исторически погледнато почти всички покачвания на капиталовите пазари в САЩ имат средна продължителност на цикъла от около 4 години. Има обаче и още един интересен факт, който чудесно съвпада с текущата пазарна ситуация. Третата година от президентския мандат на американския държавен глава винаги е била изключително добра за Wall Street. Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че това е точния момент да се засили икономиката, за да се гарантира по-лесното спечелване на следващите президентски избори, които ще се проведат на 6 ноември 2012 г. Всички знаем, че когато бизнесът е доволен и икономиката е във възход, продължаването на текущия политически курс е неминуемо. Думите на президента Барак Обама от преди няколко дни, с които подкани съгражданите си да инвестират парите си в акции на американски компании, вече изглеждат съвсем логични и разбираеми. Без съмнение президентската администрация ще направи всичко възможно през настоящата година, за да осигури благодатен инвестиционен климат и да продължи подкрепата на икономиката.

 

Пазарът продължава да се възстановява, като основните индекси са само на 15% под достигнатия връх от преди кризата. Това е на пръв поглед невероятно, като се имат предвид тежките последици от спукването на жилищния балон, довел до 10-процентова безработица в САЩ, колапс на финансовата система, отписване на стотици милиарди долари в обезценени активи и отлив на инвеститорско доверие. Все пак трябва да има и нещо друго, освен „наливането” на правителствени фондове в икономиката, което да подкрепя пазара и да връща интереса на обикновените граждани.

 

Последните макроикономически данни от САЩ показват възстановяване в производствения сектор и сектора на услугите, а броят на подадените нови молби за помощи при безработица достигна най-ниските си стойности от 2008 г. насам. С други думи, пазарът на труда определено показва сигнали на съживяване, което е жизнено важно за дълготраен растеж на пазара и след края на правителствените програми през юни. Свръх ниските лихвени нива, които Федералния резерв обеща да поддържа докато икономиката се изправи на крака, също не са за подценяване и започват да дават отражение на банковия сектор и кредитирането. От тук пък следва покачване на потреблението и така пазарният цикъл малко по малко започва да възстановява нормалните си обороти.

 

Все пак не малко са и скептиците, които не вярват в чудеса и смятат, че след края на стимулиращите програми, ръстът на икономиката ще се забави и ще станем свидетели на нова дълбока корекция на фондовите пазари. Дотогава, докогато печалбите на американските компании се покачват, ще наблюдаваме и ръст на индексите, а те в крайна сметка са най-точния измерител на доверието в икономиката. Сега големият въпрос е дали пазарните участници ще успеят да се задържат над водата след като дългата ръка на правителството се отдръпне и спре да ги подкрепя. Рискове крие и нестабилното международно положение, което става основна причина за резки изменения в цените на суровините, нужни на световната икономика да расте. Именно това може да стане причина за корективно движение на индексите в посока надолу, което ще предостави възможност за изпускане на парата и осребряване на печалбите от инвеститорите. Очакванията обаче са за продължаване на растежа подкрепян от правителството и от все по-силните сигнали за възстановяване на икономиката.

 

Ръст и на БФБ? Да, ама не

 

Какво се случва у нас и могат ли родните индекси да се похвалят със същите движения за последните две години? Няма да е преувеличено ако кратичко отговорим с Не! През последните две години наблюдавахме предимно периоди на панически разпродажби от български и чужди инвеститори, които никога не бяха виждали друго движение на цените на акциите на БФБ освен нагоре. Загубата на каквото и да е доверие във фондовия пазар не е случайна, като се има предвид икономическата ни история от последните 20 години и напатилите се от различни финансови схеми инвеститори. Държавата пък по никакъв начин не показа, че твърдо застава зад пазара и представения на него „цвят на българската икономика”, а дори напротив.

 

Решителността на финансовия ни министър да проправи пътя на България към валутния механизъм ЕРМ2, наричана клиширано „чакалнята на еврозоната”, доведе до отлив на свежи пари от пазара и допълнително обезкръви финансовата система. Последваха нерешителни действия с одържавяването на частните пенсионни фондове, които имат милиони левове инвестирани на борсата и които в крайна сметка продължават да бъдат в частни ръце. Невъзможността за прогнозиране на ситуацията за малко да доведе до нов срив на пазара, в момент в който регионалните капиталови пазари неуморно възстановяваха процентните си загуби от преди две години.

 

Сега, когато ставаме свидетели на първите сигнали на икономическо възстановяване у нас се поражда въпрос, кога ще видим и по-сериозни признаци на отделяне от дъното на фондовия ни пазар? Нормалната практика в световен мащаб е борсата да изпревари реалното възстановяване на икономиката с 2 до 3 тримесечия, но по всичко личи, че на нашия пазар това ще се случи по скоро на обратно. Недоверчивият български инвеститор ще търси устойчиви сигнали за излизане от кризата, преди да повери парите си на борсата, а чуждите фондове ще го последват, но до тогава има време. Предстои една интересна година за Българската фондова борса и листваните на нея компании, които с тримесечните си отчети ще трябва ясно да покажат на инвеститорите, че моментът да се върнат на пазара е дошъл и те отново заслужават доверие, изразено с парични знаци.