След поредната серия от стряскащи данни и спекулации: разпад на еврозоната, сблъсъци в Корея, инфлационен бум в Китай, дипломатически скандали – инвеститорите автоматично реагираха, прехвърляйки активите си в традиционните „сигурни убежища“: злато, долар, американски правителствени облигации. Според финансовия експерт Том Стивънсън, който пише на страниците на The Telegraph, в подобни ходове няма особен финансов смисъл.

 

Странна изглежда логиката инвеститорите да се предпазват от пазарния стрес, като влагат парите си в облигациите и валутата на страна, задавена от държавен дълг. Не по-разумно е да се хеджира риск с купуване на метал, който няма особено практическо приложение и не носи лихви. Според инвестиционния консултант, с оглед на задаващия се период с висока волатилност най-добре е средствата да се влагат в нещо, което обещава сигурна възвращаемост.

 

За Стивънсън, инвестиционен директор в Fidelity Investment, това са на първо място акциите на най-ликвидните европейски компании, бизнес имотите, както и правителствен дълг на новите икономики. Ето и неговите аргументи.

 

Сините чипове в Европа бяха сериозно засегнати от общия спад на фондовите пазари и сега се предлагат по исторически ниски цени. Същевременно в момента дивидентите на акциите на най-ликвидните пазарни компании са с до 5 процента, а дори и по-високи, по сравнение с доходността на държавните облигации в съответните страни.

Нямало е по-добро време от сега да се инвестира в добри акции – съветва експертът и изрежда имената Telefonica, National Grid, Total, GlaxoSmithkline, KPN. Причината е в това, че инвеститорите в момента отчаяно се нуждаят от пари, въпреки ниските лихви. Една надеждна компания в някоя демократична държава с времето ще върне многократно предоставената й в момент на нужда финансова помощ от акционера.

Второ, в исторически план е доказано, че горната една пета на компаниите, които плащат най-високи дивиденти, устойчиво предлагат по-висока доходност от пазара като цяло.

Относно бизнес имотите, преди финансовата криза на 2007 г. инвестициите в тях бяха прекомерни и вероятно затова впоследствие не им се обръща особено внимание. На върха на имотния балон, те предлагаха годишна доходност от едва 0.8% над средната за Европа доходност на ДЦК. Хората тогава все още вярваха в правителствата като надеждни платци и нямаше особен стимул за подобни инвестиции в имоти.

Днес картината е различна. Средната доходност на бизнес имотите е 3.8% над правителствените лихви, и никога за последните 10 години не е била по-висока. Може да се очаква, че капиталите в търсене на доходност ще се ориентират към бизнес имотите и тепърва ще подкрепят цената на най-качествените от тях.

Същевременно, както и акциите, бизнес имотите предоставят на инвеститорите отлично убежище от инфлацията. След Втората световна война е имало четири периода на бичи настроения на имотните пазари. В три случая инфлацията е била причината за агресивните покупки на имоти – и само в четвъртия случай на последните години търсенето се движеше от кредитната експанзия.

Третата сфера за инвестиции, която изглежда изгодна при сравняване на риска и възвращаемостта, може да се окаже най-интересната, твърди Стивънсън. Акциите, търговските стоки и имотите на развиващите се пазари предоставят по-добра доходност по сравнение с тези в САЩ вече 17 години наред. Също и при ДЦК на новите икономики има доходно предимство спрямо американските „пристанища“, Трежъри боновете.

Помислете, че в следващите години икономическият растеж на новите икономики ще надхвърля този в развитите пазари – съветва Стивънс. Последният сериозен фалит беше този на Аржентина през 2001 г. След като ДЦК на възприемани като развити страни получават джънк статус, то предразсъдъците срещу ДЦК на новите икономики би трябвало вече окончателно да отшумяват.

Така че действителните убежища на стойност вероятно ще се окажат бизнес имотите, доходоносните акции и дългът на нововъзникващите пазари – счита Стивънс. И обяснява истинската разлика между инвестиции и спекула: поскъпването на капитала идва и си отива, но в дълъг период е възможен устойчив приход от дивиденти, лихви и рента. Именно в този смисъл трябва да се разбира концепцията за ре – инвестиции.