През последните 10 години пазарните анализатори масово подценяват печалбите на компаниите, като това е ставало в 65% от случаите. За период от 5 години назад 70% от финансовите резултати в отчетите на дружествата на Wall Street са били над прогнозираните, според Standard and Poor’s. Нима анализаторите са загубили допир с реалността или просто се грижат за собствените си интереси? Пита Рик Фери в блога си.

След дот ком катастрофата през 2000 г., анализаторите разбраха, че не те уволнят за подценяване на приходите, а само ако си прекален оптимист. След срива на цените на акциите на технологичните компании, Комисията за ценните книжа и борсите (SEC) и няколко федерални прокурора разследваха много фирми за конфликт на интереси в прогнозиране на приходите. Правителството тогава заяви, че анализаторите масово са надценявали печалбите, за да удовлетворяват инвестиционните банки, корпоративните клиенти и да привличат нови.


Прогнозите на анализаторите станаха гореща политическа тема, която накара Конгресът да приеме през юли 2002 г., алинея 5 от закона Сарбанес-Оуксли, известен още като "Закон за счетоводни реформи и защита на инвеститорите в публичните компании." Този закон, наред с други неща, преследва под страх от Бога всеки анализатор, чиито прогнози за печалбите на компаниите са значително по-високи от средните на пазара, особено ако фирмата на анализатора има връзка, по линия на инвестиционното банкиране с дружеството, за което дава прогнозата. Днес, дори ако един анализатор наистина харесва дадена компания, то най-добре е да я подценява, за да остане под радара на правителството.

Това от една страна е добре, защото предотвратява появата на нов дот ком балон и кара анализаторите да бъдат по-обективни към недостатъците на компаниите. Както е написал Джон Мейнард Кейнс преди няколко десетилетия: "По-добре е да се провалиш като спазваш правилата, отколкото да успееш като ги нарушаваш."

От друга страна това повдига въпроса за нуждата от анализатори въобще, тъй като на тях така или иначе им се случва често да не познават с прогнозите си. Рядко се случва дори 50% от очакванията за финансовите резултати на компаниите да се осъществят, но през последното десетилетие успеваемостта на прогнозите се влошава.

 

Този факт облагодетелства специфичният американски профил на инвеститорите на фондовите пазари. За разлика от Япония, където индивидуалните инвеститори, често пенсионери, свободно спекулират на борсата, то в САЩ инвеститорите са предимно пасивни.


Те използват евтини, широко диверсифицирани фондове, които не се нуждаят от прогнозите на анализаторите, за да вземат решения, как да влагат пари, а действат съобразно планирани инвестиционни модели, без да се притесняват от волатилността на акциите в краткосрочен план.