Въпреки обещанията и на управляващи и на опозиция, в нито един от внесените и одобрени проекти за промени в Изборния кодекс не се предвижда създаването на район „чужбина” за вота догодина. Това заяви в интервю за Дарик Стефан Манов, който от години живее и работи във Франция, но активно отстоява правата на българите зад граница. Той коментира приетите на първо четене промени в изборното законодателство, които според него не са отчели исканията на сънародниците ни.

Манов подчерта като особено важно на изборите догодина да се облекчи процедурата за откриване на избирателни секции зад граница - процедура, която сега била ненужно усложнена и демотивирала българите там.

На последния парламентарен вот в чужбина са гласували 156 000 българи

„В чужбина на последните парламентарни избори гласуваха 156 000 български граждани и това е повече от гласувалите в 21 избирателни района в страната. Всички тези гласове обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии - няма поименни листи с кандидати за депутати и респективно няма избрани народни представители от район „чужбина”, обясни пред Дарик Стефан Манов.

„Нещо повече - гласовете на българите в чужбина се преливат в страната по сложно математическо правило и водят до изкривявания на вота на хората, гласуващи в малките избирателни райони”, допълни той. Манов припомни протестите на хора от Смолян на изборите през 2009 г., които бяха недоволни от това, че политическата сила, взела най-много гласове, взе най-малко мандати там. „Това се дължи на действащата в момента избирателна система, която остава непроменена, ако съдим по последните обсъждани промени в Изборния кодекс”, посочи българинът, който живее от години във Франция.

В чужбина няма и независими кандидати, което е също нарушаване на принципа за равно избирателно право, смятат още живеещите зад граница българи. Така един независим кандидат за депутат не можел да се възползва от гласовете в чужбина.

В политическата класа има съпротива срещу подобна промяна

„Всички тези неща се знаят добре и от експертите и от политиците. За съжаления отново въпреки обещанията и на управляващи и на опозиция да се търси едно подобряване на избирателната система, има една огромна съпротива от политическата класа да се върви в тази посока”, коментира Стефан Манов по повод предложените промени в Изборния кодекс.

Позиции в подкрепа на създаването на нов - 32-ри избирателен район „чужбина”, е имало от много политически сили, но до момента подобно предложение беше внесено официално единствено от „Новото време” в техния проект за Избирателен кодекс в 39-тото Народно събрание.

Отвъд проблема с гласовете от чужбина, според Стефан Манов има принципен казус за справедливото райониране и разпределяне на гласовете в страната. Има райони, които излъчват четири депутата, други тринайсет - това водело да различна тежест на гласа на хората. „Така се получават абсурди, които макар и математически обосновани, са неразбираеми за хората - като например депутат във Видин може да бъде избран с 2000 гласа, а в друга област с 15 000-20 000 гласа депутат да не може да бъде избран. Това се дължи единствено на не еднаквите по размер райони и техният голям брой”, обясни Манов.

Район „чужбина” щеше да има 9 депутати на последните избори

Ако се проиграят резултатите от последните парламентарни избори през 2005 и 2009 г., избирателен район „чужбина” щеше да има съответно 5 депутатски мандата и 9 мандата, посочи още сънародникът.

Той обаче подчерта, че „наличието на такива мандати по никакъв начин няма да промени бройката на избраните депутати от различните партии, т.е. числеността на парламентарните групи остава непременена”. „Единственото, което ще се случи е, че вместо народен представил да бъде избран от Видин с две хиляди гласа, той ще бъде избран от условно казано район „Западна Европа” с девет хиляди гласа, подадени за същата партия там”, уточни Стефан Манов.

Честно казано не съм оптимист от проведените вече разговори и с опозиция и с управляващи за готовност за подобни промени, каза обаче  Манов. Като посочи, че избирателен район „чужбина”, които излъчват депутатите има както в Европа, така и на Балканите - в Румъния, Македония, Хърватска, Франция, Испания, Португалия.

По думите му подобна промяна е нужна не е само, защото българите от чужбина искат това, а защото „България има грубо казано сметка да им подаде ръка, за да бъдат те нейните представители зад граница”. Защото в днешния глобализират свят една държава може да наложи своя модел, да изнася стоките си и опирайки се на диаспората си по света, аргументира се Манов.

Настояват да се облекчи процедурата за откриване на секции зад граници

Докато българите зад граница вече не са оптимисти, че на вота догодина за нов парламент ще имат свой избирателен район, то поне се надяват политиците да облекчат т.нар. „активна регистрация” за сънародниците ни, свързана с изискванията за откриване на избирателни секции в чужбина

Българите в чужбина, обратно на българите, живеещи в страната, трябва активно да заявят желанието си да гласуват, за да се открие избирателна секция, поясни Манов. Той изрази учудване как при наличие на данни в ГРАО за българите, които имат настоящ адрес в чужбина, те не се използват, за да се облекчи процедурата. „Настоящ адрес в чужбина са декларирали към 610 000 български граждани - тези данни бяха използвани на последните местни избори за т.нар. забранителен списък, защо да не ги използват като данни за откриване на секции?!?”, попита Стефан Манов.

Иначе като ще има „активна регистрация”, сънародниците ни искат тя да е максимално облекчена. „Живеем в света на интернет, говори се за електронно правителство – какво пречи тези заявления за отваряне на секция да се подават онлайн, на специален сайт, който ще се поддържа от българската администрация. На този сайт заявителите по един елементарен начин да въведат данните си и да пратят информацията в ЦИК и във външно министерство - това е просто и не струва кой знае колко пари”, казва българинът.

Шест стъпки, принтер и скенер са нужни, за да заявиш, че ще гласуваш

Процедурата в момента е от шест стъпки и включва две специфични технически средства. „Заявлението трябва първо да се отпечата, т.е. необходим е принтер, след това се попълва собственоръчно, подписва се, след това се сканира - значи второ нужно устройство, след това се преобразува в PDF-формат със съответния платен софтуер и след това се изпраща по електронната поща като прикачен файл”, обяснява процедурата Стефан Манов.

По думите му в момента процесът е ненужно усложнен и цели излишно утежняване не процедурата, която в крайна сметка разколебавала и демотивирала хората.

Той подчертава, че от заявленията не зависи броя на гласувалите в деня на вота, които най-често са в пъти повече. „Законодателят казва, че заявленията служели само за това избирателят да посочи къде му е удобно да гласува, ами след като е така, то нека да е удобно и на избирателя да подаде това заявление!”, призовава Манов.