Не е важно на кого е университетът, а нуждата от дипломирани кадри в конкретни специалности, е позицията на Българската стопанска камара, изразена в предложение за корекции в закона за висшето образование. Получател на текста е Народното събрание, а ето и основните моменти в него:

1. Сега действащите норми изрично е записано, че финансова субсидия получават „държавните висши училища въз основа на броя на приетите за обучение студенти и докторанти”.

БСК са категорични, че не формата на собственост на учебното заведение трябва да е критерият, който да насочва финансови потоци към него. В Конституцията на България се гарантира равнопоставеност на формите на собственост. Според БСК парите трябва да следват студента без значение дали учи в частен или държавен университет.

2. Критерият за предоставяне на субсидия от държавния бюджет трябва да бъде само един – нуждите на страната в настоящия момент и в близкото бъдеще от кадри, които притежават компетенции в точно определени  професии и специалности.

В БСК смятат, че е  наложителна промяна и в критериите за акредитация на висшите училища. Сегашните правила, по които се оценяват университетите, доведоха до сериозни несъответствия между образованието и изискванията на работното място спрямо средноевропейските стойности. Липсата на връзка между образованието на студентите и пазара на труда се вижда много ясно в няколко анализи от 2010 година, които са разписани по проекта  „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”.

3. Според анализите се задълбочава тенденцията на съществено намаляване на обучаващите се в образователно-квалификационна степен „ доктор”. Изоставането по този показател, в сравнение с другите страни от Европейския съюз, е най-голямо. При това положение трудно може да се очаква сериозно развитие на науката, научните изследвания и иновациите в България, въпреки определянето им като европейски и национален приоритет.

БСК предлага да се предприемат действия за преодоляване на изоставането в системата на висшето образование спрямо аналогичните показатели в Европейския съюз и за по-пълно съответствие с потребностите на икономиката.

С оглед на тези три основни положения, стопанската камара предлага пакет от спешни мерки. Първата от тях е да се осъществи политика на диференцирано финансиране на висшите училища единствено според професионалната реализация на завършилите и при отчитане потребностите на икономиката. Втората е да се разработи ефективен съгласувателен механизъм при планиране и утвърждаване на приема във висшите учебни заведения с активното участие на бизнеса. Това може да стане след проучвания на социалното министерство и на министерството на икономиката, както и след съгласуване с предприемачите в България.

Камарата предлага да се разработи и приложи ефективно функционираща система за информация и анализ на реализацията на завършващите отделните образователни степени по професионални направления. Това ще бъде необходимата база за последващи действия за съответствие между приема на студенти по професионални направления и реалните потребности на държавата и бизнеса от кадри.

Не на последно място от БСК считат, че трябва да се създадат стимули за продължаване на образованието в степен „Доктор”.