Преди няколко седмици прекарах едноседмична ваканция в далечния североизток на Шотландия, на къмпинг на отдалечен плаж с делфини и тюлени за компания.
В близките селища и градове не се забелязваха особени признаци на вълнение от референдума – отделни плакати на прозореца на нечия къща, някой и друг стикер, залепен на задната част на автомобил. Те изглеждаха разделени сравнително наравно между това да гласуват с "да" и "не". Разговорите в баровете бяха за дъждовното лято и Игрите на Общността на нациите, а не за независимостта.
Как се промениха нещата оттогава. Само няколко дни преди референдума, който ще реши бъдещето не само на Шотландия, а и на Великобритания, дебатите достигнаха връхната си точка. Новинарските канали отразяват по 24 часа кампаниите, последните социологически изследвания и размяната на обиди между политиците.
"Всяване на паника" е най-често чуваната фраза и от двете страни, които се борят за сърцата и умовете на малкия процент избиратели, които не са решили как ще гласуват и които могат да наклонят везните на референдума към едната или другата страна. Тя е следвана от "непредсказуем", дума, която политици и коментатори повтарят непрекъснато.
Майка ми е от шотландско потекло и естествените ми симпатии са за експлоатирания човек в шотландска поличка. Грозните тактики на политиците в Лондон, подкрепени от лаещите си кучета във финансовия и корпоративен сектор, напомнят тормоз и сплашване.
Апокалиптичните предупреждения за финансова нестабилност, по-високи разходи и повсеместна загуба на работни места миришат на отчаяние и истерия. Много шотландци се чувстват като гледани със снизхождение заради това неоколониално отношение, изразяващо се в разбирането "ние знаем какво е добро за вас". И двете страни се обвиняват взаимно в измама и тактики за сплашване.
Вотът е точно толкова неясен, колкото политическите аргументи. Шотландец, живеещ в Англия, няма право на вот, но англичанин, живеещ на север от границата, има. За първи път 16 и 17-годишни получават право да гласуват и никой не знае по кой път ще свърне това ново поколение политически активисти.
Социологическите изследвания показват, че по-възрастното поколение иска да остане с Великобритания, а по-младите предпочитат отделяне. Референдумът за независимост наелектризира избирателите. Очаква се участието да бъде около 80-90% спрямо 60-65% на неотдавнашните парламентарни избори. Ако не друго, то поне кампанията засили политическия ангажимент на гражданите.
Междувременно шотландците изглеждат леко смутени от цялото това внимание. Журналисти и телевизионни водещи, които обикновено никога не са виждани извън Лондон, сега предават на живо всяка вечер от Единбург и Глазгоу. Операторите и репортерите са повече от пазаруващите и туристите на известната улица "Роял Майл" в Единбург и местните се оплакват, че не могат да излязат от дома си, без да им натикат микрофон пред лицето.
Междувременно чуждестранни репортери се чудят каква е разликата между Обединеното кралство (Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия) и Великобритания (Англия, Уелс и Шотландия).
Предаванията на живо изобилстват от клишета – препратките към "Смело сърце", Робърт I Брус (крал на Шотландия от 1306 до 1329 г., организатор на отбраната на страната в началния период на войните за независимост срещу Англия – бел. ред.) и Адриановия вал са навсякъде.
Бих искал да мисля, че следващия път, когато отида на почивка в Шотландия, ще трябва да си нося и паспорта. Не защото ми харесва да чакам на опашка по гранични пунктове, а защото това ще означава, че поне веднъж експлоатираният човек е спечелил. /Мартин Аткин, британски журналист, за БГНЕС/
Коментари
0