През миналия месец руските десантчици проведоха серия от бойни учения и стрелби в Псков, на около 32 км. от границата с Естония. Тези учения напълно се вписват в стратегията за демонстрации на оръжия по протежение на североизточния фланг на Европа.

Междувременно изтребителите на НАТО са прихванали рекорден брой руски бойни самолети над Балтийско море. Множеството нахлувания във въздушното и морско пространство са придружени от усилване на ревизионистката риторика на Кремъл.

Но докато влиятелните лица в Балтийските страни и Полша с тревога предупреждават за все по-агресивното поведение на Русия, останалите посткомунистически страни предпочитат да заемат много по-безпристрастна позиция – и не само по отношение на Русия, но и към своята собствена сигурност.

Военните разходи на Чехия, Словакия и Унгария дори не се доближават до тези, за които призовават от НАТО - 2% от БВП за отбрана. Макар тези показатели да се доближаваха до желаната цел по време на присъединяването на тези страни към Алианса, от тогава те се намират в състояние на свободно падане и днес се колебаят около 1%. Дори Полша не отговаря на установените стандарти. Макар сегашното правителство, което ще бъде на власт до изборите през есента на тази година, планира постепенно в течение на следващите години да увеличи разходите за отбрана до 2%.

Абсолютното ниво на разходите има голямо значение. В края на краищата, издръжката на военните наистина струва скъпо. Това, че редица военни проекти страдат от преразходи или проблеми с резултатите, е причината, поради която страните трябва да харчат повече, а не по-малко, за да поддържат своята сигурност.

Също така парите са харчат за различни неща. В Чехия и Словакия разходите за личния състав – за разлика от инвестициите във въоръжение – са в подем. Словакия харчи в момента почти 70% от своя бюджет за военнослужещите си. Отчасти това се дължи на факта, че в Централна и Източна Европа се повишава професионализма на военните и това води след себе си до повишаване на заплатите и осигуровките. Но, тъй като разходите се пренасочват от въоръжението към личния състав, ЦИЕ рискува да се превърне в колекция бюрократи с пагони, а не в ефективни бойни сили.

Когато военните разходи в се насочват към превъоръжаване, това често се прави произволно, без особена мисъл дали новите покупки ще се впишат в общата военна инфраструктура на НАТО. Става дума за опасно недоглеждане, а страните от ЦИЕ не са толкова големи, за да могат сами да осигурят значителни въоръжени сили. Разходите трябва да се правят при ясна стратегия, за да могат техните армии да се превърнат в ефективно допълнение към въоръжените сили на големите страни от НАТО.

Изглежда, че Полша прави изключение от това правило. В абсолютни стойности нейните разходи за отбрана през последните години нараснаха и страната също така осъществява мащабна програма за модернизация на армията, която започна през 2013 г. и ще продължи до 2022 г. Новите придобивки включват кораби, вертолети, танкове и бронетранспортьори, допълнителни самолети и най-важното, нови зенитно-ракетни комплекси за противовъздушната отбрана.

Полша също така се оказва единствената в региона страна, чието стратегическо мислене включваше възприемането на руското завръщане към активна политика като заплаха още преди украинската криза. Ръководейки се от тези си разбирания Варшава инвестира в традиционни въоръжени сили, способни да сдържат локални конфликти – най-вече концентрирани около военнизирания руски анклав Калининград.

Фактът, че детайлите около военните разходи в Централна и Източна Европа като правило са скрити за обществото, поражда корупция.

През 2009 г. чешкото правителство одобри покупката на 107 бронетранспортьори Pandur, сключвайки сделка на стойност 577 милиона долара. Цената на една бойна машина се оказа над три пъти по-висока, отколкото в Португалия, където държавата почти по същото време от същата компания купи машини с по-усъвършенствани функции и оборудване. Също така се установи, че производителят - австрийската компания Steyr-Daimler, тайно е сключила договор с чешкия лобист Ян Волчек, за да води индиректни неофициални преговори между компанията и чешките политици, за които се смята, че са получили част от печалбата по договора.

През 2014 г. Словакия купи 2 военно-транспортни самолета C-27J Spartans за 99 милиона евро от италианския производител Alenia Aeromacchi. Конкурентите от EADS-CASA и Lockheed Martin бяха изключени от търга, в резултат на което единственият останал доставчик бе Alenia. За момента всички подробности по договора остават секретни, разходите за придобиването на самолетите без видима причина превишават номиналната цена. Освен това, проблемът с корупцията не се ограничава само при големите покупки. Дори стойността на малки доставки като тези на защитни очила и слънчеви панели, като правило са значително завишени.

Дори Полша не е застрахована от подобни проблеми. През 2011 разобличенията на нарушения при покупките на военно оборудване доведоха до обвинението на 22 служители на министерството на отбраната, които са сключили сделки на обща стойност 5.5 милиарда долара. В един от скандалите се оказаха въвлечени и полските специални части, извършили няколко покупки, включващи между другото 58 джипа, негодни за военни цели. Освен тях са били открити и други нарушения на закона в сферата на военните услуги.

Даже да оставим настрана корупцията, възможностите за отбрана на региона са фрагментирани и демонстрират ниска степен на съвместимост.

Политическото лидерство зависи от волята на гражданите, които могат да я изразят на избори. За съжаление, за мнозинството избиратели в региона изглежда безопасността и нивото на отбрана се оказват на последно място в списъка с приоритети. /Далибор Рохач и Мартин Дубечи в The American Interest/