Дон Кихот и неговите вятърни мелници имат своя аналог в София. Това са "Зелените рицари", които от лятото на тази година опитват да прокарат нов, екологичен и социално отговорен велокуриерски бизнес в столицата. 

Запознайте се с Гергана Дженкова, Апостол Дянков и Димитър Димитров - съучастниците в този проект. Те гостуваха на предаването ИконоМикс по Дарик радио и разказаха какво е да се осмелиш да си предприемчив в условията на свирепа финансова криза.

Апостол: Ние сме „Зелените рицари“. Ние сме велосипедни куриери. Ежедневната ни работа се състои в това да разнасяме експресни пратки на колела. Работим с четирима куриери, като нашата амбиция е да правим това по напълно екологичен начин, без да използваме автомобили, пликовете на пратките ни дори са изработени от рециклирана хартия. Искаме да сме и социално отговорни, като даваме възможност на хората, които са част от екипа ни, да получат допълнителни знания и умения и да се развиват в личностно и кариерно отношение.

Как ви хрумна тази идея?

Апостол: Роди се като студентски проект, беше моя курсова работа, след което въвлякох Димитър в нея. После се свързахме с Гергана, която има много добра репутация като консултант. След няколко месеца регистрирахме фирмата и от тогава работим.

Как сте си представяли идеалния вариант, при който работи вашия проект?

Димитър: Ние си представяхме по-скоро социалния му елемент. Ние тръгнахме с това как компанията вече ще е стабилна и ще можем да допринася за обществото. Представяхме си как наеме младежи от уязвими групи, деца от домовете, които много трудно се реализират когато станат на 18 години. 

Това е наистина голям проблем и ученици, и студенти биха искали да имат някаква сезонна заетост, още повече пък такава. А и потенциалът на велосипедните куриери ми изглежда доста голям, имайки предвид трафика в големите градове ...

Димитър: Ние го видяхме като перфектната симбиоза - хем помагаме за чистотата, за имиджа  на града, хем на тази прослойка от младежи, на които наистина им е трудно да се впишат в някоя компания, без да имат опита.

Гергана: Моделът ни е такъв, че ние сме избрали да работим с организации, които много силно подкрепят тази наша социална кауза. Те имат готовност в момент, който е подходящ за тях, да приемат някой от нашите рицари като стажант, за да натрупа практически опит, изпълнявайки задачи, свързани с естеството на работата в съответната фирма. Така ние от една страна подпомагаме нашите клиенти, а от друга предоставяме възможност на рицарите да получат опити и умения, които което и да е образование до момента не предоставя. Младежите се учат на знания, но не и на умения.



Как подбирате рицарите? Има ли и такива, които искат просто да карат колело и да вземат заплата за това?

Гергана: Ние сме много приятно изненадани, че интересът да се работи като рицар е много голям. При нас пристигат СВ-та дори и без да сме обявявали или давали някакъв знак, че търсим да разширим екипа.

Каква ще ви бъде насоката на бизнеса - да сте куриери на колела, които опазват околната среда или хора, които искат да са социално отговорни , така че да интегрират хората?

Апостол: В момента тестваме модела, за да видим до къде можем да стигнем с него. Идеалният вариант е нещо, което е познато в теорията като „тройна долна черта“ (triple bottom line). Тя обръща почти еднакво внимание на финансовата устойчивост,  на екологичното представяне и на социалната отговорност. Такъв тип организации съществуват, просто в България не са известни.

Как би изглеждало това за нас? Ние сме екологични, не използваме горива. Ние информираме нашите клиенти и им помагаме да получат повече знания за екологични практики. Така например на нашите пликове всяка седмица пишем нов зелен факт. Опитваме се и да  допълваме социалната чест.

Ще бъде добре за нас, когато организациите се включат активно, което наемат тези стажанти, така че да няма нужда ние да имаме два или три офиса, а ще имаме куриери- стажанти в няколко организации, разпръснати в града, които ще ни помагат с пратките. Съответно те ще получат тези знания и опит, които са им необходими. По този начин без да влизаме в огромни разходи, да натоварваме нашия финансов модел, на теория ние бихме били устойчиви. Предстои да видим дали ще стане

Димитър: Но за момента предоставяме един продукт, който е екологичен. Гордеем се с него, защото наистина няма никакви емисии в резултат на нашия продукт. Той помага градът да е по-хубав и центърът да е по-малко задръстен.

Гергана: И спестяваме много главоболия на клиентите, особено по отношение на експресните доставки.

За колко време мога да пусна един плик до президентството, например?

Апостол: По принцип 90-минутна е пратката, но от сградата на на Дарик до президентството  вероятно ще ни отнеме 20 мин. на отиване е 15 минути на връщане.

Димитър: Което сравнено с времето, което ще отнеме паркирането на един нормален  автомобил и преминаването с него през центъра ...

Това е стартиращ бизнес. Кога ще стигнете break-even? Тоест кога ще започне това да ви носи пари?

Апостол: Това е въпрос, който си задаваме всеки ден. Ние разчитахме на външни средства под формата на едно състезание за млади предприемачи, където стигнахме до финалните 10. Макар че много ни харесаха, не бяхме сред 6-те проекта, които получиха наградата.

В момента търсим други опции, включително външно финансиране, кредитно, както и участие на партньори. Така че можем да говорим за тази break-even точка когато си направим новия финансов план.

Имахте ли вече срещи с банки?

Гергана: Не, все още не, тъй като са съвсем скорошни резултатите от това състезание. В момента сме сложили на масата всички факти и обмисляме на къде да продължим.

Димитър: Но и едва ли ще се насочим към банка. По-скоро искаме към някой, на когото му е симпатична идеята.

Апостол: Регистрирали сме интерес от бизнес ангели. Ние търсим някой, който ще ни хареса заради това, което сме. Но със сигурност ще ни трябва някаква външна помощ като някакво начално капиталово инвестиране.

Имали сте срещи с потенциални инвеститори. Какво искаха те да чуят от вас, за да ги убеди да вложат парите си във вашия проект? Дали си отчетохте някакви грешки при презентациите?

Апостол: Да, имахме малък брой срещи, но имахме такива и ще призная, че част от хората, които се интересуваха, са чужденци, които са видели този модел да работи в чужбина. В Лондон има десетки велокуриерски фирми. В Ню Йорк също. От тук насетне започва тънката за нас игра да намерим още партньори не само инвеститори, включително и клиенти, които да вярват в целия ни модел и да ни подкрепят за това, което правим.

Димитър: Другият мотив да се обърнат към нас е, че действително има такава пазарна ниша. Имахме разговори с едно издателство, на което никой не иска да му поеме доставките на вестника в рамките на центъра на града след 10 часа. Никой не иска да влезе в задръстването, така че ние по никакъв начин не изземаме пазарен дял, а създаваме ниша.



 

А не се ли притеснявате, че някоя от големите курирерски фирми сега слушат за вашия проект, няма да им бъде трудно да изкопират идеята, имат и финансовия гръб, ще го направят бързо и ще завземат тази ниша?

Димитър: Не е много лесно да го направят.

Апостол: Логото ни е една ръкавица. Ние можем да я хвърлим към тях. Няма да е лошо да имаме конкуренция. Но аз ще ви кажа защо няма да е толкова лесно. Ние сме водили разговори с такива куриерски фирми и те имат интерес защото това е възможен вариант на партньорство. Най-трудното в една такава организация са хората, защото те са тези, които се срещат с клиентите, те са тези, които разнасят доставките. В една велосипедна куриерска фирма хората са енергията и горивото на цялата организация.

Ние не сме първата куриерска фирма, която се е опитала да внедри велосипедите. Някои дори и  сега го правят, но то не е толкова важно за тях. Те просто дават избор на своите курири да ходят пеша, с градски транспорт или с велосипед, но никой не го прави с такова качество, толкова бързо и с тези ангажименти, които ние поемаме. За това би им било трудно да направят такава фирма, каквато ние имаме и каквито съществуват на Запад. Защото трябва да се  вложат малко повече инвестиция в хората, за да се получат желания резултат.

По - трудно е да си велосипеден куриер, отколкото да си куриер с едно камионче, което чака в задръстванията . А да са добър велосипеден куриер, който иска да се развива, това е най-трудно. За това ние по-скоро ги предизвикваме да опитат, тъй като ще е добре някой да го направи. Но смятаме, че сме в най-добрата позиция.

Димитър: А пък и за нас е важно да се посее тази идея за карането на колело и този по-чист поглед върху града, така че нямаме нищо против още някой да се включи

Колко натоварени са четирите ви куриера?

Апостол: Не достатъчно. Все още търсим клиенти. Имаме около двайсетина клиенти, но не им се налага да изпращат много пратки. Ние все пак не сме подходящи за някой, който  има много пратки, но не го интересува те да стигнат бързо, така че сме в процес на разширяване. Търсим организации, които искат да пращат суперексперсните доверени пратки, а нямат с кого.



 

Какви са вашите клиенти?

Апостол: Имаме една кохорта от истински зелени клиенти. Една част от тях са неправителствени организации, а  друга част са агенции за недвижими имоти, адвокатски кантори, офиси, на които наистина им се налага експресно да изпращат документи.

Гергана: Интересното е, че една счетоводна фирма сама ни намери след медийна изява. Така сега те администрират дейността ни, а ние им разнасяме пратките.

Димитър: Ние от начало се опасявахме, че няма да достигнем до нормалния бизнес, тъй като цените ни бяха по-високи от нормалните куриери. Но сега се оказа, че на останалите куриери цените се повишават заради такса гориво, докато нашите се намаляват. 

И ако се върнем пак на нашата пратка до президентството – колко ще ни вземете?

Апостол: Ако е до 90 минути,  ще е 8 лева. При другите компании варират между 8 и 12 лв.

Със сигурност обаче отказваме на някои клиенти, които искат да ни ползват за единични пратки. Доста хора искат да ни използват за подаръци за рождени дни. Твърде малки сме, за да можем да покриваме и този тип поръчки. Поради тази причина работим и с ваучери, но в бъдеще нищо не е изключено.

От колко време на практика работят „Зелените рицари“?

Апостол: От около 20 юли се занимаваме със самите доставки.

А колко време ви отне да го започнете от мига на хрумване на идеята до реализацията й?

Апостол: Отне ни още 4 -5 месеца предварителна подготовка. Беше ни необходимо да си извадим лиценз за куриерски услуги. 

Ако не е тайна, колко вие коствало всичко това като инвестиция до сега ?

Димитър: До момента са 11 хил. лв. със заплатите и наемите.

Апостол: Това не е много, но коства много време и усилия. Аз трябваше да си напусна работата, защото все някой трябва да стои постоянно в офиса.

От тук нататък, ако искате да ставате силна фирма, какъв ще е размерът на инвестициите, които ще гоните?

Апостол: За да създадем една ефективна, работеща куриерска организация, са ни необходими между 25 и 50 хил. лв., които биха отишли за подсигуряването на необходимата екипировка. Това включва товарни велосипеди, сгъваеми велосипеди,  ремаркета, специални раници за велосипедни куриери, които са непромокаеми, екипировка за самите куриери, онлайн система за обезпечаване на доставки, проследяване в GPS.

А какво ще правите, когато падне сняг?

Апостол: За това имаме решен план, просто не можем да го финансираме към момента. Тъй като сме поели ангажимент да не ползваме двигатели с вътрешно горене, за тези 20 или 30 дни в годината , в които има снежна покривка, ние можем да наемем електромобил. Водили сме разговори, така че имаме готовност и за това.

Споменахте, че се е наложило да напуснете работа. Трудно ли е да се вземе едно такова решение когато светът е разтърсен от финансова криза и всеки си трепери за работното място?

Гергана: Не е лесно, наистина, когато човек слага на кантара личната си сигурност и материален комфорт и това да подсигури бъдещето на едно начинание, което е вълнуващо, но не е много ясно дали ще намери своята почва. В главата на човек се раждат много въпроси, като например: „Кое ми е по-важно?“.

Всеки от нас е направил този избор и той е в посока на това да ги има „Зелените рицари“.

Едно от нещата, които лично мен ме карат да мисля, че нашата идея ще оцелее, дори и да не я изпълним ние, е фактът, че постоянно получаваме запитвания от хора в други градове, които са чули за тази идея и ни питат дали сме готови да я преотстъпим на франчайз. Тоест моделът да бъде възпроизведен и в други градове.

И понеже ни питахте как сме си представяли идеалният вариант за „Зелените рицари“. Идеалният вариант е точно този- да сме натрупали толкова много опит и знания за това как се прави велокуриерски, социално отговорен бизнес в София, че да можем това знание да го предадем на всички ентусиасти, които искат да го случат на местна почва.

Ако ние не успеем, надяваме се, че някой друг ще поеме щафетата от нас и все някъде това ще сработи.