През миналата година малко над 200 хил. българи са започнали работа на първичния пазар на труда, или с 10 хил. повече от плана, сочи отчетът за изпълнението на бюджета на министерството на труда. Близо 57 хил. младежи до 29 г. са започнали работа до 4 месеца след като са се регистрирали в бюрата по труда.
От тях почти 15 хил. са работили на субсидирани позиции. Срокът от 4 месеца е ангажимент на страната ни в изпълнение на младежката гаранция, по която Брюксел е отпуснал финансиране от 56 млн. евро.
В края на декември 328 921 българи са без работа в бюрата по труда, като спрямо началото на годината са намалели с 35 хил. души. 10% средно е безработицата за м.г. Неактивните българи - които не учат и не работят - между 15 и 64 г. са близо 1.5 млн. души, или 31 на сто от всички в тази възрастова група. От тях 166 хил. са обезкуражените хора - не търсят работа, защото нямат надежда, че ще намерят. Те обаче намаляват с над 19 хил. за една година.
Проблем на пазара на труда остават продължително безработните - те са над 40% от всички регистрирани според отчета на ведомството на Ивайло Калфин. За другата уязвима група - хората над 55 г., от министерството посочват, че страната ни е изпълнила националната си цел за заетост, защото близо 551 хил. българи в предпенсионна възраст работят, а това е почти 56 на сто от хората в тази група. Въпреки оптимистичната констатация на МТСП безработните над 50 години се увеличават като дял от общия брой на хората в бюрата по труда до 40 на сто.