От 2017 г. минималната работна заплата за висшисти, които работят по специалността си, да стане минимум 700 лв. Това поиска президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него, ако от 1 януари 2017 г. минималната работна заплата стане 460 лв., то за висшистите трябва да започва от 700 лв., за да видят младите смисъл в това да се изучават.

Димитров оцени политиката по доходите на кабинета „Борисов“ 2 като по-добра от предишната, но въпреки това задоволителна. „497 000 души на възраст 15-64 г. не са на трудовия пазар, което може да означава, че са емигрирали извън страната“, коментира президентът на КНСБ, цитиран от News.

Синдикатите смятат, че е необходим „организиран натиск“ върху Министерството на труда и социалната политика за нормативна промяна на работната заплата в Кодекса на труда. Според КНСБ трябват ясни правила, процедури и срокове в Кодекса на труда за договаряне на възнагражденията на всички равнища.

Според изследванията на индикалната организация в през 2015 г. в България най-добре са били платени работещите в ИТ сектора със средна работна заплата от 2 710 лв. Най-ниско платените българи са в сектора на производство и обработка на кожи с 474 лв. средно възнаграждение. Пламен Димитров изтъкна, че 5,7 пъти е разликата между най-ниско и най-високо платените.

По предварителни данни на НСИ за 2015 г. средната работна заплата е достигнала до 894 лв. с номинален ръст от 8,8 %. В обществения сектор средната заплата е на равнище от 930 лв., а в частния – 882 лв.

От синдикалната организация ще предложат подготовката на пилотен проект Living Wage (заплата за издръжка на живота), който ще бъде приложен експериментално на секторно-регионално равнище.