Сривът на пазара на труда у нас продължава да е драматичен, доказват поредните статистически данни за наетите и средната заплата. Негативната тенденция се запазва въпреки отчитането на лек ръст в икономиката ни, заради който от месеци се твърди, че кризата е свършила за България.

Дори сезонната заетост не успя да се справи с тежкия срив на пазара на труда, който през зимата на 2011/2012 г. остави нови 84 300 души безработни. Според НСИ работещите на трудови и служебни правоотношения са се увеличили с 47 500 души до 2.15 млн. спрямо първото тримесечие на т.г. За сравнение миналото лято броят на наетите се увеличи с 50 300 души до 2.20 млн., докато в същото време през двете зимни тримесечия на 2010 г. и 2011 г. те намаляха само с 51 300. През второто тримесечие на 2012 г. наетите са намалели с 47 500 спрямо същия период на 2011 г. Но година по-рано намалението на годишна база беше доста по-малко - с 29 000 души.

През второто тримесечие на годината са отчетени по-малко наети спрямо същия период през 2011 г. дори в сезонните дейности. Въпреки различните анализи за по-добър летен сезон към края на юни хората на договор в туризма и ресторантьорството са намалели с 6000 души до 113 000, докато година по-рано са били почти 119 000.

В селското стопанство спадът е с 2500 души - от 64 000 до 61 500. Работещите в строителството са намалели от 131 500 до 124 500, т.е. със 7000 души. Това нарежда секторът на второ място по съкращения, а наскоро от строителната камара прогнозираха намаление с още 5000 работници до края на годината.

Водач по намаление на работната сила е преработващата промишленост, която дава хляб на над 1/5 от българите. Там наетите са се свили за година с 18 100 - от 494 300 души в края на юни 2011 г. до 476 200 през т.г. В операциите с недвижими имоти наетите са намалели от 22 800 до 20 500. Но свиването на заетостта в сектора с 2300 души е най-голямото в процентно отношение. На практика всеки десети там е бил съкратен.

На фона на по-малкото работни места статистиката отчете и пореден ръст на средната работна заплата, която достигна 758 лв., с 3.7% спрямо първото тримесечие на т.г., когато тя беше 731 лв. Спрямо година по-рано, когато възнаграждението беше 699 лв., увеличението е с 8.4%. Запазва се тенденцията от кризата, когато правителството на ГЕРБ замрази възнагражденията и издръжките в бюджетния сектор, ръстът на заплатите в частния сектор да изпреварва увеличението им в обществения, въпреки че номинално продължават да са по-ниски. Това обаче е и ефект от налагането на минимални осигурителни прагове само за частния бизнес, които от 2010 г. са се увеличили с над 15%. През второто тримесечие на 2011 г. бизнесът е плащал средно по 746 лв., което е с 69 лв. повече, отколкото година по-рано, когато заплатите са били 677 лв. средно. В обществения сектор ръстът е два пъти по-малко - 30 лв., от 759 лв. до 789 лв.

Увеличение

Два са факторите, които влияят върху ръста на минималната заплата - освобождаването на неквалифициран персонал с по-ниски възнаграждения и увеличението на минималните осигурителни прагове. Базата за минималните осигуровки беше вдигната с около 7% за 2012 г. А една от договорките с най-висок ръст - над 13%, беше в туризма. Работодателите отдавна твърдят, че изкуственото вдигане на минималните прагове, без да бъде отчетено състоянието на отделните предприятия, не води до повече приходи в НОИ, а до уволнения.

Според статистиката обаче праговете водят до по-високи възнаграждения, тъй като през второто тримесечие в хотелиерството, сектора с най-ниски заплати от 475 лв. през първото тримесечие, се е плащало средно по 499 лв. И той вече е №2 в негативната статистика след административно-спомагателните дейности с 498 лв. В тройката на най-нископлатените сектори е селското, горското и рибното стопанство с 572 лв.

В тройката на най-добре платените дейности промени няма. С най-добри заплати са работещите в създаването и разпространението на информация, които вземат средно 1776 лв., следват наетите в производството и разпространението на различни видове енергия - 1547 лв., и във финансите и застраховането - 1533 лв.