С големи изненади приключва договарянето на минималните осигурителни
прагове за 2014 г.
Директорите на болници научиха от медиите, че в
техния сектор са подписани няколко споразумения с рекордни ръстове от
над 13% въпреки становището им от 5 август, че няма икономически
предпоставки за каквото и да е увеличение.
С тези споразумения, които идват на фона на рекордна задлъжнялост на лечебните заведения и опити на правителството да спасява общинските болници със субсидии от бюджета, средният ръст в договорените икономически дейности става 4.1%. Иначе е едва 1.8%.
"Ако има решение за договаряне в националния отраслов
съвет, който е по-висш от съвета в здравеопазването, ние ще се съобразим
с него. Но трябва да е ясно, че това може да означава намаляване на
реалните доходи на работещите в сектора, тъй като отнякъде трябва да се
поемат по-високите осигуровки", коментира председателят на асоциацията
на работодателите в здравеопазването Димитър Димитров.
Работодателите са длъжни да осигуряват наетите върху минималния доход, независимо каква заплата получават те.
Според болничните
директори в някои болници дори не са достигнати още договорените с
колективния трудов договор от август 2012 г. стартови заплати за 2013 г.
Причината е, че не са изпълнени условията касата да им даде с 5% повече
средства заради прехвърлянето на скъпи недофинансирани дейности като
интензивните грижи и да се увеличат цените на клиничните пътеки. Според
договора началниците на клиниките и директорите през 2013 г. трябва да
започват работа с 850 лв.
В същото време според договарянето за 2014 г. осигуровките им трябва да са поне върху 1100 лв. За медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите и лаборантите прагът се вдига на 690 лв., а стартовата им заплата е 520 лв.
Димитров нямаше никаква информация вчера кой е подписал споразумението за увеличение на минималните осигуровки в сектора и беше категоричен, че асоциацията на директорите не е участвала в преговорите, както е заявила в становището си.