Българинът работи все по-дълго, а получава по-кратко пенсия в сравнение с по-старите поколения. Това показват данните на НОИ.

От 2000 до 2009 г. средната продължителност на живот в България се е увеличила с година и седем месеца. За същия период обаче възрастта за пенсиониране у нас се е качила с 5 г. за жените и с 3 г. за мъжете.

В тази посока са и новите предложения за пенсионна реформа, които Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъжда на 4 юни. Заради дефицита на НОИ възрастта за пенсиониране ще продължи да расте изпреварващо спрямо шансовете ни за дълголетие.

В момента държавата запълва големите пробойни в осигурителната каса. От над 7 млрд. лв., които НОИ разпределя по отделните социални фондове, бюджетът дава над 4 млрд. лв. От тях половината са за осигурителни вноски, които държавата по закон дължи, а другите 2 млрд. лв. са за покриване на дефицита. По принцип вноските на държавните служители и на привилегировани категории, които имат право на ранно пенсиониране по законите за МВР, МО и съдебната власт, се покриват от хазната, а от 2009 г. държавата пое част (12%) от осигуровките за всички българи.

Социалните партньори поискаха точни данни за парите, които държавата внася за военни и полицаи - които могат да се пенсионират и на 45 г. и вземат доста високи пенсии. Справката за 2009 г. разкрива, че внесените осигуровки за заетите в МО и МВР са само 228.9 млн. лв., а в същото време за пенсионерите от двете ведомства са отишли двойно повече пари - 457.5 млн. лв.

Държавата е внасяла повече пари, отколкото е плащала под формата на пенсии от 2000 до 2003 г. Следват две години с по около 10 млн. лв. дефицит, през 2006 и 2007 г. той е вече към 50 млн. лв., а през 2008 г. е бил 100 млн. лв. Досега данни за вноските от държавния бюджет за служителите по специалните закони не бяха изнасяни, тъй като трансферите минаваха в общата сума, която бюджетът превежда на НОИ за осигуровки.

Привилегированите служители от МВР и МО могат да се пенсионират млади - стига да имат 25 г. стаж, от които 16 г. и 8 месеца да са положени на длъжности в силовите министерства. Една от идеите на пенсионната реформа е тези срокове да се променят - стажът да се вдигне с 5 години, а прослуженото време във ведомството да се закръгли на 20 години. От БСК пък настояват да се направи разграничение и правото на ранно пенсиониране да важи само за военни и полицейски кадри, които наистина работят под риск и голямо натоварване.

От анализа се вижда, че за 2010 г. се очаква НОИ да разплати над 300 млн. лв. за пенсии, несвързани с трудова дейност - на социално слаби, военноинвалиди и т.н. Консултативният съвет за пенсионната реформа се обедини около идеята тези социални плащания да се извадят от осигурителния институт и да минат към социалното подпомагане.

Предвижда се да отпадне допълнителната социална пенсия за инвалидност, ако човек взима пенсия за трудова дейност. Към края на 2009 г. 46 869 души са получавали лична пенсия за социална инвалидност, за което са изразходвани близо 65 млн. лева. Втора социална пенсия за инвалидност (която е 25% добавка към основната пенсия) са взимали 445 103 българи, което е струвало на бюджета 151.2 млн. лева.

Тепърва ще се търсят начини да се спрат злоупотребите с експертизите на ТЕЛК и да се ограничат инвалидните пенсии.

Посивяване

Кризата драстично е намалила сумите, върху които работодателите осигуряват работниците си, показва справката на НОИ. При 619 лв. средна работна заплата в страната за първото тримесечие на 2010 г., средният осигурителен доход е доста по-нисък - 562 лв. До края на 2008 г. двете стойности са били съвсем близки. Самоосигуряващите се българи са 190 000. От тях 170 000 се осигуряват върху минималния доход - тази година той е 420 лева.

44 586 българи получават тавана на пенсията - 700 лева месечно.

Над 300 млн. лева годишно дава хазната за пенсии, несвързани с трудов стаж.