Без становище или с предложение да не се прави развързване от минималната работна заплата са първите получени от социалните партньори материали от различни министерства и ведомства. Те имат задача да анализират връзките на различни такси и плащания с най-ниското заплащане и да кажат размерът на кои може да се определя на друг принцип.

До края на септември пък специална група от правителство, работодатели и синдикати трябва да излезе с конкретни предложения за промени в нормативната база, които да откачат някои плащания от заплатата. Но досега ведомствата са разгледали по-малко от 30 закона, правилници и наредби, а становища има само за пет и все за запазване.

От Министерството на околната среда и водите например твърдят, че е съвсем резонно участниците в консултативната комисия по генетично модифицирани организми да вземат минимално възнаграждение за всяко участие в заседание, понеже трябва да бъдат висококвалифицирани учени.

От здравното министерство не са аргументирали с нищо защо таксата при лекар трябва да се изчислява като 1% от минималната работна заплата, а престоят в болница - като 2%, след като по принцип идеята на всяка такса е да покрива разходите, които длъжностните лица правят. Сега болните плащат по 2.40 лв. за посещение при джипито, а от 1 септември това ще им струва 2.70, тъй като минималната работна заплата ще се вдигне от 240 на 270 лв. Здравният министър Стефан Константинов вече обяви, че е твърдо против развързването, и заяви, че ако колегата му от социалното министерство Тотю Младенов иска да прави социална политика на гърба на лекарите, да покрива разходите от бюджета за социално подпомагане.

Засега управляващите от ГЕРБ са категорични, че от догодина субсидиите на партиите ще бъдат развързани от минималното заплащане. Сега всеки глас носи по 5% годишно от него и общо държавата заделя 50 млн. лв. за субсидии на партиите. И по този въпрос обаче няма единодушие в парламента, тъй като промяната сериозно ощетява малките партии

Бонуси

Някои участници в различни консултативни, управителни и научни съвети получават по една минимална работна заплата на заседание, макар че в повечето случаи те просто разглеждат и приемат документи, подготвени предварително от експертите. Толкова вземат например избираемите членове на Управителния съвет на дарителския фонд "13 века България".

Въпреки че всичко свързано с дарения би трябвало да се прави безкористно, предложението е обвързаността да остане. Минимална заплата получават на заседание и членовете на Консултативния съвет на Сметната палата, а служителите й имат право на пари за дрехи на стойност до три минимални заплати. Не става ясно защо точно за толкова.