До 2060 г. делът на пенсионерите в България, Румъния, Латвия и Полша ще е най-голям в сравнение с активното население на страните в ЕС, посочва Ройтерс, цитирайки данни на Евростат.

Това означава, че броят на работещите, които плащат данъци, ще намалее, докато разходите за пенсионерите ще растат.

По-малко от 5 млн. от 19-милионното население на Румъния са работещи данъкоплатци. По-голямата част от останалите са пенсионери, деца, самоизхранващи се от земеделска работа, както и заети в сивия сектор. А издръжката на над 5 млн. пенсионери възлиза на 9% от БВП за 2010 година.

Румъния вдигна пенсионната възраст на 65 години - за мъжете и на 63 - за жените. Но това няма да е достатъчно за Латвия, за да “върже” бюджета и Рига обмисля дали да вдигне пенсионната възраст, да увеличи данъците, или да поддържа по-голям дефицит.

Правейки паралел между двете европейски страни, Ройтерс се спира и на проблема с емиграцията, който пряко се отразява върху икономиките им. Докато членството в ЕС донесе за мнозина просперитет в страните им, за други, предимно млади хора, това бе възможност по-лесно да емигрират, оставяйки по-възрастното население.

Румъния (втората по бедност в ЕС след България), където средната заплата е $450, е сред най-засегнатите. За 10 години населението й е намаляло с 12%. Латвия, която бележеше големи успехи преди сегашната криза да повлече икономиката й надолу, се е стопила с 13% за същия период. За 10 години Литва е загубила 12% от населението си, България - 7%, а Сърбия, която е извън ЕС - 5 на сто. В същото време населението на Германия се увеличи за пръв път от 2002 г., благодарение на имиграцията от новите страни в ЕС.