Както е добре известно, страната ни се намира на дъното по отношение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) в Европейския съюз. При условията на високата инфлация, достигаща до близа 20%, размерът на минималното възнаграждение все още в рамките на 710 лв.
Темата за размерът на МРЗ в страната е обект на спорове между различните представители работодателските и синдикалните организации, както и между народните представители от различните парламентарни групи.
Едно нещо обаче е сигурно – темата за определянето на минималното възнаграждение по административен начин, винаги е бил „горещия картоф“ при определянето на политиката в България относно доходите. Всъщност е обяснимо защо – работещите искат по-голямо възнаграждение, работодателите от своя страна – по-високи печалби, а когато държавата определи по-високо ниво на минимално заплащане, това неминуемо води до недоволството на бизнеса.
Бизнесът е против минималната заплата да е 50% от средната
Няма как да не признаем, че политиката по доходите следва да бъде приоритет номер едно за което и да било правителство – служебно или редовно.
Също така нека имаме предвид, че доходите и по-конкретно минималните такива, следва да бъдат адекватни. В тази връзка са и опитите да се промени Кодекса на труда, където да бъде определен подобен минимален праг. Какви са рисковете при една подобна промяна и как следва да се гарантира, че една минимална работна заплата може да бъде „адекватна“, отговоря д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право.
Реално за да се гарантира Адекватността на МРЗ следва да се гарантира съобразно необходимите разходи за издръжка на живота. С използването само на автоматичен механизъм за определяне на МРЗ не се отчитат промени в покупателната ѝ способност като следствие от засилени инфлационни процеси и не се гарантира адекватност на МРЗ, съобразно необходимите разходи за издръжка на живота.
Ето защо механизмът за определяне на МРЗ следва да бъде определен като долен праг на размер, над който да може да се надгражда съобразно необходимите разходи за издръжка на живота.
Реално това е начинът, който ще позволи да се тества адекватността на МРЗ, съобразно необходимите средства за издръжка. Трябва да се обърне внимание, че е необходимо и да се предвиди ежегодното тестване на МРЗ съобразно издръжката на живота и ако съотношението МРЗ/Заплата за издръжка не се подобрява с минимум 5%, то следва отново да стартират тристранни преговори за допълнително увеличение на МРЗ, което да осигурява нарастващо съотношение. Само по този начин може да се гарантира подобряване адекватността на МРЗ и постепенното й приближаване до „заплата за издръжка“.
Какво е адекватна минимална работна заплата
Ако в България се подкрепи закон, който да дава минимални граници относно рамерът на минималното възнаграждение, то следва да се има предвид, че целта на процедурите за определяне и актуализиране на МРЗ е да се постигне достоен стандарт на живот, да се намали бедността сред работещите, както и да се насърчат социалното сближаване и социалната конвергенция във възходяща посока и да се намали разликата в заплащането между половете.
Ето защо подобни промени в Кодекса на труда следва да бъдат приемани, при условие, че изрично се запише, че ще се използва размерът на средноаритметичната средна работна заплата за първото полугодие на текущата година, както и ако се включат допълнителни регулатори към автоматичния механизъм за гарантиране на адекватност на МРЗ, съобразно необходимите разходи за издръжка на живота.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
1