В условията на криза, все по-често ни се налага да работим допълнително, за да се справим с всички задължения в края на месеца. Много хора измислят най-различни креативни подходи за увеличаване на доходите, възползват се от програмите за преквалификация или изкарват „на частно” с основната си професия.

Срещала съм най-различно отношение към парите и винаги ми е било интересно да изслушам някой, който ми разкрива своята гледна точка по въпроса. Мненията се делят на няколко вида:

1) Има хора, които вярват, че е нужно да работят много и е едва ли не въпрос на чест постоянно да си зает, ангажиран и стресиран, за да покажеш колко сериозно се бориш с живота. Те държат на професията си и се гордеят с нея.

2) Други нямат особени интереси, готови са да бачкат какво ли не стига да падат пари. Работят не за да се докажат и да поддържат самочувствието си, а просто, за да оцеляват и да имат повече средства за забавления – пиене, ядене и почивка.

3) Третият тип хора имат силен интерес и страст в една или няколко области. Те не се подчиняват на това какво ще кажат другите за престижността на професията им, не вярват че трябва да работиш непрекъснато и под силно напрежение, за да успееш. Те се придържат към принципа, че когато си под прекален стрес, не даваш всичко от себе. Този тип хора умеят да разпределят добре и пълноценно времето си. За тях е важна концентрацията и качеството на работата, а не продължителността.

Според мен обаче това условно разделение не е окончателно. Вие може да откриете черти и от трите групи хора. Например да използвате пълноценно времето си, същевременно да държите най-много на удоволствията в живота, но да се гордеете и да изтъквате професионалните си качества. Но най-голям шанс за успех бихте имали, ако сте по-близо до третия тип личности.

Ако искате да носите две дини под една мишница – основна работа+допълнителен доход, вие трябва да развиете и да възпитате в себе си някои специфични умения, които могат да ви помогнат да се справите.

На мен лично ми се е налагало да се справям с горната ситуация, така че бих искала да добавя моята гледна точка по въпроса.

1) На първо място ви е необходимо добро планиране и реална представа дали бихте могли да се справите с поетата допълнителна работа. Трябва да прецените с колко часове свободно време разполагате, от колко точно забавления или сън можете да се лишите, за да свършите навреме със задачите.

Защото предполагам, че ви е ясно, че ако не приключите в срок, няма да получите още възможности от въпросния работодател за бъдещо сътрудничество.

2) Нужно е да познавате добре капацитета си на издръжливост. Не се изхвърляйте само и само да печелите много. Ако го направите, може да пострада основната ви работа и да я изгубите, заради временна и несигурна заетост. Друг е въпроса, ако сте решили, че ще превърнете допълнителния си труд в постоянна професия или в нов бизнес.

3) Свръх-перфекционизмът не е добър съветник. Какво имам предвид? Ще ви дам следния пример: ако се занимавате с преводи и зацикляте постоянно и умувате над всяка по-сложна фраза, няма да се справите бързо. Ако не успявате и дълго време си блъскате главата без резултат, по-добре продължете напред, преведете възможно повече от текста. Тогава нещата сами ще си дойдат на мястото, ще се успокоите, че сте отхвърлили по-голямата част от заданието и съзнанието ви ще се е разсеяло от трудната фраза. Това ви дава по-големи шансове за успех. Но преводите са просто пример, този подход е приложим за всичко. Действайте и не губете време в прекалено умуване.

4) Тренирайте концентрацията си. Когато сте в добра кондиция и успеете да се съсредоточите, работата която отхвърляте е по-качествена и повече. Така че се опитайте да сте максимално адекватни, за да спестите време и тягосното усещане, че някои ви диша във врата. Може би ще кажете: „Лесно е да се каже. Концентрирайте се!”. Съгласна съм, че е трудно да се направи, но всичко идва с постоянството и тренирането на съзнанието. Вие също можете!

5) Самодисциплината е ключът към всичко. Трябва да сте мотивирани и да знаете как да разпределите правилно задълженията и времето си, а това че нямате постоянно някой шеф до себе си означава, че вие трябва да влезете в ролята на началник. Да, сами да се мотивитарате, стимулирате, подтиквате към работа и да се потупвате по рамото накрая.

6) Трябва да почивате достатъчно. Свръх-натоварването не води до нищо добро. Първо, работата, която ще свършите ще е по-малко за единица време и второ, ще се почувствате нещастни и прецакани, което убива творчеството, настроението и ведрия подход към задълженията.

Това са най-основни насоки за справянето с допълнителна работа, извлечени от личния ми опит. Но хората сме индивидуални и различни. Възможно е всеки да открие собствени уникални правила за по-добра продуктивност като смяна на режимите на сън и почивка, работа сред природата или четене на мотивиращи книги за вдъхновение. Желая ви успех в търсенето на вашия подход.