През 2015 г. България е подобрила представянето си по отношение на основни умения и постиженията във висшето образование. Въпреки това е необходимо цялостно подобрение и ефективност на образователната система. Това отчита мониторинговият доклад на Европейската комисия, представен от Флорин Попа, представител от ЕК. Капацитетът на висшето образование в страната не отговаря на нуждите на пазара на труда.

Предизвикателство и голям проблем се оказва достъпът до образование на деца в неравностойно положение или от малцинства, но не само у нас, а в цял ЕС. Конкретно в страната най-големи трудности в това отношение има с ромското население – ¼ от децата между 7 и 15 години не са обхванати от образователната система. Необходимо е цялостно подобрение на условията за интеграция.

Нивото на преквалификация при възрастните в България е най-ниско в ЕС. Най-слабо актуализиране на знанията има в секторите здравеопазване, социални дейности и хранителната индустрия. Друга пречка в страната ни е фактът, че голям брой от завършилите висше образование не работят по специалността си. Те често са твърде квалифицирани за работата, която вършат.

Представителят на ЕК обясни, че половината от 15-годишните ученици, които са социално слаби, имат слаби постижения по математика. Освен за България, това важи и за Унгария, Румъния, Кипър, Словакия, Гърция. Представените данни са на Pisa, но не са актуални, тъй като са от 2012 г. Според същите проучвания 15 % от 8-класниците напускат училище. ЕС си поставя за цел да го снижи до 11%.

Отчита се, че броят на момчетата, напуснали преждевременно училище, е по-голям, отколкото този на момичетата.  Учениците най-често напускат училище, защото образователната система не се отнася до нуждите им или е с ниско качество. В 28-те страни членки се забелязва голяма пропаст между хората в развитите градовете и малките населени места.

Въпреки, че като цяло има проблеми с остарялата учебна система, възможностите за работа в ЕС се увеличават. През 2015 г. има ръст на печалбите на започналите работа студенти.