Повишаването на пенсионната възраст ще закърпи дефицита във фондовете на Държавното обществено осигуряване, но едва ли ще доведе до по-високи пенсии, както обещава правителството. За да се случи това, е необходимо да се засили ролята на втория стълб в пенсионната система - разходопокривния, съветват експерти.

Планове
Засега правителството лансира като част от неизбежната пенсионна реформа две основни промени. Първата е вдигането на осигурителния стаж с три години от средата на 2011 г. Втората - ограничаването на ранното пенсиониране за работещите при първа категория труд от началото на 2011 г.

По този начин ще бъде намалена субсидията, която държавният бюджет превежда за покриване на сегашните пенсии и която тази година достигна рекордните 4.6 млрд. лв. Така 60% от парите за държавните пенсии се покриват от данъци и само 40% - от осигуровки. В условия на криза и падане на данъчните постъпления ситуацията става още по-несигурна.

По-мекият вариант
Правителството избира по-мекия вариант - да увеличи осигурителния стаж, а той е и най-лесният за прилагане, казва бившият социален министър Иван Нейков. На практика обаче осигурителният стаж и пенсионната възраст вървят ръка за ръка.

Най-засегнати от промяната ще бъдат българите, започнали работа чак след завършване на висшето си образование. Те няма да покрият новия осигурителен стаж, въпреки че може да са стигнали годините за пенсия.

Работата още три години обаче едва ли ще се отрази на размера на пенсията, ако няма промяна в нивата на осигурителните доходи и осигурителните вноски. По сегашната формула за изчисление всяка година осигурителен стаж носи 1.2% към пенсията. Така за три години допълнителен труд пенсиите ще нараснат с около 3.6%.

Краткосрочна стабилност
Вдигането на осигурителния стаж без други промени в пенсионния модел ще бъде краткосрочно решение и след пет години ще бъдем изправени пред проблема за ново увеличение на възрастта за пенсиониране, е мнението на икономиста Петър Ганев.

Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика, също е на мнение, че не трябва да се търси краткосрочна стабилност на системата, а да се мисли за бъдещето. Част от реформата трябва да бъде засилване на ролята на капиталовите схеми на пенсионно осигуряване, смята тя.

Така например осигурителната вноска, която постъпва в универсалните пенсионни фондове по лични сметки на всеки осигурен човек, трябва да се увеличи двойно от сегашните 5 до 10%, казва Христова.

В същото време трябва да се преразгледат портфейлите на тези фондове и да им се даде възможност да инвестират в инфраструктурни проекти, за да се осигури по-висока доходност.

Мнението за засилване на ролята на втория стълб се споделя и от Йордан Христосков, бивш управител на НОИ. Отдавна предлагам цялата лична вноска, която всеки месец правят осигурените лица, да отива само в универсалните фондове, казва той.

В последните обявени планове на правителството обаче липсват намерения за промяна на съотношението между парите, които се превеждат по лични вноски, и тези, които отиват в солидарния фонд.