Подготвяните от правителството мерки за по-труден достъп до пенсиониране вече започва да се отразява негативно върху бюджета на НОИ.

За първото полугодие на 2010 г. е отчетен значителен ръст на новоотпуснатите пенсии спрямо същия период на 2009 г. Общият им брой е 57 523, което е с 10 607 повече, или с 22.6 на сто.

Друго обяснение за увеличения брой нови пенсионери е и кризата, тъй като възрастните хора все по-трудно си намират работа и се пенсионират при първа възможност. Целта на реформата е точно обратната - чрез увеличение на стажа, възрастта или и на двете заедно да се задържат повече хора в икономиката.

Най-много е увеличен броят на отпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст - със 7478, което е повече с 29.8% в сравнение с 2009 г. Значително са нараснали и новите пенсии на военни и полицаи. Те са 1527 броя при 1246 година по-рано, или с 22.6% ръст.

Преди дни военният министър Аню Ангелов обяви, че за два месеца е разписал около 600 рапорта за пенсиониране. От МО се оплакаха на социалното министерство, че намеренията да се увеличи стажът за пенсиониране на военните са предизвикали масово напускане на ценни кадри. Върху процеса негативно влияят и слуховете, че ще отпадне изплащането на 20 работни заплати при пенсиониране от армията. От военното ведомство твърдят, че това са само слухове. От МВР все още няма данни има ли ръст на рапортите за пенсиониране.

Ако събираемостта на вноските продължава да изостава както досега, към края на годината непланираният дефицит в НОИ ще бъде 206 млн. лв., обяви междувременно социалният министър Тотю Младенов. Последните прогнози бяха за около 170-190 млн. лв.

Яснота по самата реформа пък продължава да няма. След като преди седмица премиерът Бойко Борисов обеща на синдикатите разчети за евентуално увеличение на осигуровките с 2% от догодина, вчера той увери работодателите, че няма да има такова вдигане. Той се е съгласил с бизнеса, че преди да се вдигат вноските, трябва да се направят законодателни промени за увеличаване на тяхната събираемост и ограничаване на сивата икономика.

В присъствието на социалния министър Тотю Младенов и на шефа на НАП Красимир Стефанов Борисов е поискал още на заседанието на Министерския съвет в сряда да се внесат предложения за промени в законите.

След поредица от совалки между работодателски организации, синдикати и правителство идеите се оказаха добре известни. От НАП искат да се въведе плащане на осигуровки по аналогия. Това означава, ако в един хотел готвачът получава 2000 лв. заплата, а в друг подобен той се разписва срещу минимален доход, ревизорът да има право да се усъмни и да изиска внасяне на осигуровки върху средния доход за този бранш, професия и т.н. по статистически данни.

Отново излизат на дневен ред и предложенията НАП да получи достъп до кредитните регистри на банките, да се ограничи размерът на кешовите плащания до 5000 лв., а заплатите да се плащат задължително по картови сметки. Достъпът до кредитните регистри ще позволи на данъчните да установят дали с декларираните доходи е възможно лицето или фирмата да обслужва даден кредит, обясняват експерти. И тогава ще има основание да се търсят укрити доходи. При премиера вчера работодателите са се съгласили и за криминализиране, но само за укритите дължими осигуровки.

Разногласия

Три дни спорове между профсъюзи и бизнес не доведоха до общи мерки за стабилизиране на бюджета на НОИ и гарантиране на адекватни пенсии. Двете страни излязоха само с обща позиция за целите на промените. Те искат към началото на 2015 г. приходите от вноски да покриват разходите по закон на НОИ, към 2020 г. пенсията да постигне 65% заместване на личния среден доход и промените да стават плавно.