Българинът ще плати средно по 4320 лв. догодина, за да издържа държавата. Това сочат сметките на Института за пазарна икономика (ИПИ), представени под формата на касова бележка пред журналисти вчера.
Най-скъпата услуга, която всеки ще плати догодина, са пенсиите. Те ще струват по 1081 лв. на човек.
Всички останали “цени” са значително по-ниски. Например втората по скъпотия услуга - здравеопазването, ще струва по 456 лв. на човек. Третият най-голям разход в своеобразния фискален бон е образованието, което излиза средно по 391 лв. За поддържането на администрацията се падат по 218 лв. на всеки българин Отбраната струва 137 лв., а сигурността - 177 лв. Лихвите по външния дълг догодина ще ни костват по 119 лв.
Най-евтино - само по 1-2 лв., излизат на българина религиозното дело, туризмът, социалният отдих и бедствията и авариите.
Икономистите от ИПИ са направили изчисленията, като са разделили разходите в Бюджет 2013 в размер на 30,7 млрд. лв. на цялото население на страната 7 364 570 души.
Минималната работна заплата, минималните осигурителни доходи и колективното трудово договаряне трябва постепенно да отпаднат, тъй като са сред основните причини за растящата безработица според ИПИ. За десета поредна година от института представиха алтернативен държавен бюджет пред медиите.
“От 2008 г. досега са загубени 450 000 работни места, т.е. заетостта е намаляла с 13,6%”, заяви Калоян Стайков от института. В някои региони обаче заетите се увеличавали. Това означава, че единни за страната и административно определяни показатели са неработещи. Те трябва да зависят от нуждите на всяко конкретно предприятие, а не да се диктуват от държавата, смятат от ИПИ.
Оттам твърдят още, че трябва да отпаднат ограниченията за нощен и извънреден труд и да се намалят административни тежести като например изготвяне на графици за отпуски, инструкции за безопасността на труда и т. н.
В алтернативния си бюджет ИПИ залага на по-ниски данъци, по-малко приходи, по-малко разходи и малък излишък. Според икономистите това ще е в полза на средната класа, която в момента носи тежестта на нереформираните системи в държавата.