Българските граждани са по-бедни в сравнение със средното равнище за ЕС - 41,9 процента от населението в нашата страна изпитва сериозни материални затруднения, а  за Общността този показател е 8,1 на сто.

Това се посочва в препоръка на Съвета на ЕС по българската национална програма за реформи за тази година. Документът, разпространен днес, съдържаща и становище на
Съвета по актуализираната Конвергентна програма на България за периода 2011-2014 година. 

Около 66 на сто от възрастните хора у нас са изложени на риск да изпаднат в бедност

- дял, който е значително по-висок от средния за ЕС, се посочва в документа. Според наличните данни

условията на живот в България са се влошили през последните няколко години.

Предвид демографската ситуация постигането на целите на националната програма за реформи за намаляване на бедността в голяма степен зависи от правилното определяне на политиката за по-възрастните работници и хората в неравностойно положение, както и от целесъобразността на социалните трансфери, се допълва в препоръките.

Отбелязва се, че в националната програма за реформи е обявено разработването на оперативна стратегия за интеграция на ромите, които са приблизително 10 на сто от българското население, за да бъдат преодолени някои от многобройните затруднения за тях в областта на трудовата заетост, образованието, здравеопазването и жилищното настаняване.

Ниската ефикасност на обществените услуги остава пречка

пред растежа на нашата страна, отчита ЕС. Въпреки неотдавнашните промени за рационализиране на държавната администрация при реформата й не бил разгледан въпросът за повишаване на качеството на работа на служителите или ключовите ведомства.

България има много нисък дял на фиксирания широколентов достъп до интернет (14,9 на сто) и така заема предпоследното място в ЕС, което ограничава използването на доставяните по електронен път услуги.

Делът на нередностите при възлагането на обществени поръчки е до 60 на сто от всички проверени процедури, като при големите публични инфраструктурни проекти, при които органите имат задължение да упражняват предварителен контрол, този дял е още по-висок, отчита ЕС. Капацитетът на Агенцията за държавна финансова инспекция бе намален значително през 2006 г. и в резултат на това агенцията е извършила последващи проверки по едва 12 на сто от всички процедури за възлагане на обществени поръчки през 2009 година. 

Неотдавнашните изменения в Закона за обществените поръчки и в Закона за държавната финансова инспекция бяха одобрени от Министерския съвет и представени за парламентарно разглеждане, се посочва в анализа.

"Енергийната интензивност"

(т.е. енергоемкостта) на българската икономика е една от най-високите в ЕС.

Пример за това е жилищното отопление, при което проблемът е свързан главно с отоплението на лошо поддържаните жилищни блокове. С неотдавнашните промени в правилата за допустимост се създава възможност за използване на средства от структурните фондове на ЕС в подкрепа на инвестициите за повишаване на енергийната ефективност. Инвестициите са малко, а приходите от данъците върху енергията и транспорта намаляха като дял от БВП и в сравнение с данъците върху труда, които са значително по-високи от средното за ЕС равнище. Достъпът до енергийния пазар е възпрепятстван от ограничената конкуренция и непрозрачните механизми за ценообразуване, пише в документа.

Съветът отбелязва, че Европейската комисия отчита съответствието на Конвергентната програма, националната програма за реформи, както и на ангажиментите на България по пакта "Евро плюс" с правилата и насоките на ЕС. Според ЕК след значителното подобрение на бюджетното салдо на България през 2010 г. плановете за фискална консолидация през текущата година следва да се изпълняват според  предвиденото и дефицитът да бъде намален под референтната стойност от 3 на сто от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г. 

Според документа в актуализираната програма

не е представена достатъчно подробна информация за планираните бюджетни мерки

за постигане на бюджетните цели през 2012-2014 г. и би могло да се осигури по-бърз напредък към установената средносрочна цел. С въвеждането на по-строга национална фискална рамка ще бъде повишена фискалната дисциплина и ще бъдат осигурени предвидимост и надеждност на държавната политика в средносрочен план, отбелязва Съветът. 

Следва да бъдат предприети още действия, за да се повиши конкурентоспособността, да се подпомогнат хората в намирането на работа, да се защитят най-уязвимите групи от населението, да се повиши капацитетът на публичната администрация и регулаторните
органи, да се увеличи ефикасността на използването на ресурсите, както и да се открият повече възможности за инвестиции и растеж, се отбелязва в препоръките.

До края на следващата година се препоръчва нашата страна да продължи с ефективното изпълнение на бюджета, за да бъде коригиран прекомерният дефицит през 2011 година. Очаква се България да определи мерките за изпълнение на бюджетната стратегия за периода 2012-2014 г., да се възползва от икономическото възстановяване за постигане на средносрочната цел, главно чрез строг контрол на нарастването на разходите и чрез повишаване на дела на разходите, стимулиращи растежа.

От нашата страна се очаква също да предприеме по-нататъшни действия за подобряване на предвидимостта при изготвянето на бюджета и на контрола по изпълнението му, по-специално чрез повишено фискално управление. За тази цел Съветът препоръчва да
се изготвят и въведат задължителни фискални правила и ясно определена средносрочна бюджетна рамка, която да осигурява прозрачност на всички нива на управление.

Съветът препоръчва също да бъдат изпълнени действията, договорени със социалните партньори по започналата реформа на пенсионната система, да бъдат ускорени някои от ключовите й мерки, които биха спомогнали за повишаване на действителната възраст за пенсиониране и намаляване на ранното напускане на трудовия пазар като постепенното увеличаване на продължителността на социалното осигуряване. 

От България се очаква да повиши мерките за улесняване на възрастните хора да

остават по-дълго на работа.

Сред препоръките е прилагането на политика, с която да се гарантира, че нарастването на заплатите е по-тясно обвързано с прираста на производителността на труда.

Сред останалите препоръки е модернизирането на публичните служби по заетостта, за да бъдат по-способни да откриват работници с подходящ профил за задоволяване на търсенето на трудовия пазар; насочване на повече усилия за подпомагане на младежите с ниска квалификация; продължаване на образователната реформа с приемане на Закон за предучилищното и училищното образование и на нов Закон за висшето образование до средата на 2012 година.

Препоръчва се също страната ни да осигури по-висока ефективност на обществени услуги при задоволяване на потребностите на гражданите и предприятията; да въведе и да
изпълни ефективно мерки за проверки на обществените поръчки по оценка на риска; да повиши капацитета на органите да предотвратяват и санкционират нередностите, за да се подобри качеството и ефикасността при използването на публичните средства.

Съветът препоръчва още България да премахне пречките за навлизане на пазара, разпоредбите за гарантирана печалба и контрола на цените, както и да осигури пълна независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за да се отворят пазарите на електроенергия и газ за по-голяма конкуренция. От страната ни се очаква също да въведе стимули за повишаване на енергийната ефективност на сградите.