България може да не се отличава по много неща от повечето страни членки – пише в актуален материал австрийският вестник Die Presse: например българският транспортен министър редовно обявява, че държавните железници са изпаднали в „технически банкрут“ - както биха желали да направят повечето му европейски колеги. Както и в Париж, подаването на енергия в София се регулира от свободния пазар. Както и в Майорка, Испания, плажовете на България са обсадени от евтини туристи.

Но в едно отношение България чувствително изпъква сред европейските си колеги: страната е отличен ученик в областта на фискалната политика, а финансовият министър Симеон Дянков залага всичко, за да останат нещата такива. Още през юли в парламента беше внесено законодателно предложение, да не се допуска дефицит в бюджета, по-голям от 2% от БВП. Ако някое бъдещо правителство пожелае да вдигне плоския данък от 10%, ще трябва да си осигури квалифицирано мнозинство в парламента. Тази политика дава резултат: днес бюджетният дефицит на България безпроблемно влиза в Маастрихтската граница от 3%. Почти никоя страна членка няма толкова нисък държавен дълг. Това беше наградено през лятото от рейтинговата агенция Moody's – докато повечето страни сега трябва да се борят за рейтинга си, рейтингът на България беше повишен.

Но страната не получава само аплодисменти за твърдия си политикономически курс. „България е специален случай“, твърди Михаел Ландесман от Виенския институт за международни икономически сравнения.

„Страната има проблем с дълга – но междуфирмения“. Публичният дълг е 17% от БВП т.е. много под нивото на западните съседи, но предприятията са задлъжнели със 120% от БВП.

Българската икономика страда от това – фирмите почти не получават от банките кредити, а инвестициите от чужбина, които преди кризата от 2008 г. осигуряваха подема, сега са „напълно колабирали“.

Едно след друго строителните дружества се оказват на ръба на банкрута, безработицата към средата на годината нарасна над 11%. А правителството няма нищо друго предвид, освен дисциплинираната фискална политика.

Истинските заплахи за България не се коренят във високите дългове, а в сърцето на Европа – предупреждава Ландесман. Проблемът е голямата икономическа зависимост от Запада, поемащ българския експорт. България сега почти изцяло разчита на износа за икономическия растеж, като към средата на годината експортът все още показваше добър прираст. Но 60% от износа е за страните от еврозоната, в това число 10% за ударената южна съседка Гърция. Износът за натам днес на практика е само срещу предварително плащане, твърди Михаел Ангерер, търговският представител на Австрия в България.

„От една година функционира чиста експортна зависимост, която повече не може да продължава“ - коментира Ландесман.

Ако се оцени факторът кой е източникът на преките инвестиции, България след Унгария и Словакия ще понесе най-тежки последици при икономически срив в еврозоната, според ЕБВР. Вероятността за подобен спад се демонстрира от това, че финансовият министър понижи прогнозите си за ръст на БВП през 2012 г. от 4.1% на 2.9%.

България преди всичко трябва да засили вътрешното потребление, препоръчва Ландесман. Тъй като частните инвеститори стоят встрани, държавата сега може да се намеси и да се опита да измъкне България от дупката на един чистопробен доставчик на евтина работна ръка. Не е необходима толкова строга фискална политика.

Икономистът предлага на България, въпреки високата безработица, да повиши работните заплати. Налице е „здрав буфер“, тъй като реалните доходи на домакинствата от години спадат в реално изражение. Дори в сравнение с Румъния, заплатите са извънредно ниски. През 2008 г. бяха средно 270 евро месечно. За сравнение, румънските колеги получават 480 евро, а чехите до 900.