Правителството не е оптимист в борбата си с бедността и за догодина не се предвижда намаляване на социално слабите.

Това става ясно от проектобюджета на социалното министерство за 2011 г. "За следващата година той не предвижда свиване на социалните разходи спрямо изразходваните през тази", обясни ресорният министър Тотю Младенов.

Общо за социално подпомагане за догодина са предвидени 784.7 млн. лв. С тях ще се плащат детските надбавки, добавките за хора с увреждания, социалните помощи и парите за отопление за бедни. Толкова горе-долу станаха средствата за социално подпомагане след актуализацията на бюджета тази година.

До допълнителните средства за социално подпомагане се стигна, след като финансовото министерство първоначално предвиди за 2010 г. едва около 640 млн. лв. за плащания по социалните закони, което беше с над 200 млн. лв. по-малко спрямо 2009 г. Ниският бюджет доведе до бавене на плащанията и напрежение най-вече сред майките с право на детски от 35 лв.

Според министър Тотю Младенов правителството ще успее да изпълни ангажимента си по стратегия "Европа 2020" да осигури по-голяма заетост и да намали бедните. Като първа стъпка в постигане на тази цел Младенов смята исканото от него увеличение на минималната работна заплата на 270 лв. още от догодина.

"Сега към 500 000 души получават до 270 лв. С приспадането на данъците и осигуровките заплатата им е под прага на бедност от 211 лв.", обясни той. Въпреки че проектобюджетът на страната за 2011 г. вече е готов и не предвижда увеличение на минималната заплата, Младенов се надява Министерският съвет да вземе решение за вдигане на най-ниското заплащане.

Предстои и промяна в Кодекса за социално осигуряване и догодина първите три дни болнични отново ще се плащат от работодателя като мярка срещу неправомерното разходване на средства с фалшиви болнични. Върху тази мярка е изчислен и проектобюджетът на общественото осигуряване, макар че в момента правилото е в сила само до края на 2010 г. и се очакваше догодина НОИ отново да плаща обезщетения от втория ден на заболяването вместо от четвъртия.

Младенов твърди също, че работната група между НАП и НОИ ще създаде механизъм за въвеждане на диференциран доход по професии за самоосигуряващите се лица, като ще има минимум 3 ставки. Проектът на държавния бюджет обаче е смятан върху единна ставка от 420 лв. Не е ясно и на каква база ще се прави това, след като НАП вече 9 месеца прави анализ как се е отразило на събирането на вноски от самоосигуряващите се драстичното вдигане на минималния им осигурителен доход от 260 лв. на 420 лв.

Наблюдения

Според изследване на Евробарометър 92% от българите смятат, че бедността у нас е силно разпространена.

По-бедни от нас се чувстват само унгарците с 96%. Най-добре са датчаните, от които само 31% смятат, че в страната им има голяма бедност.

За 52% от българите генераторът на бедност у нас е безработицата, а за 49 на сто - ниското заплащане. Според 37% от сънародниците ни човек живее бедно, защото няма нужното образование, а според 25% хората живеят на ръба на мизерията, ако са израснали в такова семейство.