Един от най-важните проблеми, който тревожи обществото ни днес, е непрекъснато растящата младежка безработица. 

В последните години в света по данни на Международната организация на труда над 60 милиона млади хора са без работа. 

Статистиката показва, че средното ниво на безработица сред младите жени и мъже е близо три пъти по-високо, отколкото сред възрастното население. Картината в България не е по-различна. 

Около 200 хиляди от безработните са на възраст до 29 години.

Анализите показват, че младежката безработица и непълната заетост сред младите генерации има много сериозни дългосрочни негативни последици. 

“Образът” на поведение, който се формира в началния етап на живота на човека, много често се съхранява в течение на целия му трудов път. Безработицата в началния етап на кариерата на младия човек значително повишава опасността от повторение на случаите на следващи, и то по-продължителни периоди на безработица. 

Много често непълната заетост и особено  хроничното “пребиваване” в полето на сивата икономика обричат младите на нестабилна заетост с ниско качество

в течение на целия им живот

Всички сериозни изследователи сочат, че липсата на пълноценна и свободно избрана заетост в началния етап на трудовия живот пряко се свързва с други много тревожни социални проблеми като престъпността и наркоманията.

Тревожното нарастване на този проблем във всички страни стана причина за приемането през 1998 год. на Лисабонската декларация за политика и програми по проблемите на младежта. 

На световната конференция по заетостта в Кобе държавите бяха призовани да обърнат особено внимание на придобиването от младите на трудов опит както в рамките на училището, така и чрез извънучилищни програми за обучение; да им се осигури достъп до информация

за развитието на кариерата

до нужните им консултации, до възможности за професионална подготовка.Европейският съюз направи следващата важна крачка. Европейската комисия препоръча на страните членки да създадат необходимите условия, щото на всеки млад човек, който 6 месеца е останал без работа, да бъде предлагана нова възможност за заетост, в т.ч. възможност за професионална квалификация и преквалификация, производствена практика и др.

Ситуацията у нас дава основание да се направи изводът, че младите безработни са една от двете най-рискови групи на пазара на труда (заедно с хората в предпенсионна възраст). Това налага новото правителство да фокусира усилията си върху разработването не само на отделни програми, а на специална дългосрочна политика за разрешаването на проблема. Само дано отново в някой кабинет да не махнат с ръка и да кажат, че това е проблем на Агенцията по заетостта.

Ако искаме да имаме успешен български модел за решаването на този стратегически проблем, трябва да имаме

нова политика в сферата на заплащането

Изследванията на Международната организация на труда категорично сочат, че въвеждането на по-ниска “младежка” работна заплата не води до нарастване на заетостта сред младите хора.

Необходима е нова политика за облекчаване на прехода от училищния живот към трудовата дейност. 

Водещият световен опит показва, че най-добър ефект се постига при интегриране на политиката в областта на младежката заетост с политиката в областта на образованието. Дори във Великобритания  преди няколко години Департаментът по заетостта беше обединен с Департамента по образование и наука в единен нов Департамент по заетостта и образованието (представям си как в някои канцеларии в София вече заемат бойна стойка и се чува вик “Само през трупа ми!”).

Необходимо е да бъде призната 

новата роля на социалните партньори

в намаляването и предотвратяването на младежката безработица. Много изследвания дават доказателства за това, че въвличането на организациите на работодателите и синдикатите увеличава ефекта от програмите за младежка заетост. Освен това, явявайки се активни участници в целия процес, тези организации са заинтересовани от постигането на успешен резултат. 

Например в Германия успяха да удържат младежката безработица на по-ниско ниво, отколкото сред възрастните, и един от ключовите фактори за това се явява участието на работодатели и синдикати в разработването и осъществяването на политиката за заетост на младите хора.

Проблемът е ясен и достатъчно остър и никой няма право да си заравя главата в пясъка. Защото иначе ще си отгледаме генерация от “професионални” безработни.